УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ДИСЦИПЛИНАТА

“УВОД В СЛАВЯНСКАТА ФИЛОЛОГИЯ”

Тема 1. Що е славянска филология.

1.1. Сборът от науки, наричан филология.

1.2. Славянската филология като сборно научно понятие, като част от славянознанието.

1.3. Терминологично разнообразие във връзка с промяната на съдържанието на понятието.

1.4. Споровете, свързани с обема на понятието славянска филология.

Тема 2. Предмет, метод и задачи на славянската филология.

2.1. Предмет на отделните славистични науки.

2.2. Методи на славистичните изследвания.

2.3. Сравнително-исторически метод.

2.3. Задачи на отделните славистични дисциплини.

2.4. Значение на славянската филология.

2.5. Цел на увода в славянската филология.

Тема 3. Славянството като клон на индоевропейската етни­ческа и езикова общност.

Тема 4. Славяните в древността.

4.1. Най-стари вести за славянските племена.

4.2. Етнонимът slověne.

4.3. Проблемата за праславянската родина.

4.4. Праславянския език и неговите периоди.

4.5. Проблемата за праславянските диалекти.

Тема 5. Бит и култура на славяните в тяхната общност. Славянска етнография.

5.1. Източници за бита и културата на славянските племена.

5.2. Обществено устройство.

5.3. Селищата на славяните.

5.4. Жилищата на славяните.

5.5. Облеклото на славяните.

5.6. Външният облик на славяните.

5.7. Душевността на славяните.

5.8. Поминъкът на славяните.

5.9. Обреди и обичаи. Празниците на славяните.

5.10. Езическата религия на славяните.

5.11. Славянската етнография – предистория, етапи в развитието й.

Тема 6. Проблемата за първия писмен език на славяните.

6.1. Източници за делото на братята Константин и Методий.

6.2. Биографиите на Константин и Методий.

6.3. Великоморавската мисия – венец на делото на братята Константин и Методий.

6.4. Двете славянски азбуки – глаголица и кирилица.

6.5. Проблемата за рождената дата на първата славянска азбука.

6.6. Проблемата за по-голямата старинност на една от двете славянски азбуки.

6.7. Съществувало ли е славянско писмо преди Великоморавската мисия.

6.8. Проблемата за авторството на всяка една от азбуките.

6.9. Проблемата за образците, въз основа на които са създадени славянските азбуки.

6.10. Проблемата за народностната основа на Кирило-Методиевия език. Българският характер Кирило-Методиевия език и неговата международна роля.

6.11. Проблемата за названието на Кирило-Методиевия език.

6.12. Значение на Великоморавската мисия.

6.13. Делото на учениците на Кирил и Методий в България.

6.14. Старобългарските паметници:

6.14.1. Глаголически.

6.14.2. Кирилски.

Тема 7. Съвременното славянство – териториално разпределение, численост, административни и културни центрове.

7.1. Източни славяни – руси, украинци, белоруси.

7.2. Западни славяни – поляци, чехи, словаци, горнолужичани, долнолужичани.

7.3. Южни славяни – българи, сърби, хървати, черногорци, словенци.

Тема 8. Поява и развой на книжовните славянски езици.

8.1. Начало на книжовните славянски езици.

8.2. Книжовните славянски езици в областите на старо византийско културно влияние.

8.3. Книжовните славянски езици в областите на старо римско културно влияние.

8.4. Развойни тенденции при книжовните славянски езици от Възраждането до наши дни.

Тема 9. Предистория на славянската филология.

9.1. Първи прояви на интерес към славянските езици.

9.2. Първи лексикографски трудове.

9.3. Първи граматически трудове.

9.4. Предпоставки за появата на славянската филология.

Тема 10. Пионери на славянската филология.

10.1. Трите центъра, в които се заражда славянската филология – Прага, Санкт Петербург и Виена.

10.2. Делото на Йозеф Добровски.

10.3. Делото на Александър Христофорович Востоков.

10.4. Делото на Бартоломей (Йерней) Копитар.

Тема 11. Новото поколение учени – славянски филолози.

11.1. Делото на Павел Йозеф Шафарик.

11.2. Делото на Франц Миклошич.

11.3. Делото на Ватрослав Ягич.

Тема 12. Славистиката в България.

12.1. Първи прояви.

12.2. Развой на езиковедската славистика – по-значими представители.

12.3. Развой на литературоведската славистика – по-значими представители.

Тема 13. Славистиката в останалия славянски свят.

13.1. Славистиката в Русия, Украйна и Белорусия.

13.2. Славистиката в Чехия и Словакия.

13.3. Славистиката в Полша.

13.4. Славистични прояви у горните и долните лужичани.

13.5. Славистиката в Сърбия, Хърватско и Словения.

Тема 14. Славистиката в неславянския свят.

14.1. Славистиката в Германия и нова Австрия.

14.2. Славистиката във Франция и Белгия.

14.3. Славистиката в Италия.

14.4. Славистиката в скандинавските страни.

14.5. Славистиката в Литва, Латвия и Естония.

14.6. Славистиката в Унгария, Румъния и Молдова.

14.7. Славистиката във Великобритания и САЩ.

14.8. Славистични прояви в други неславянски страни.

Тема 15. Славистичните конгреси и конференции. Международният комитет на славистите.

15.1. Предпоставки и опити за организиране на световен славистичен конгрес.

15.2. Първият славистичен конгрес в Прага – 1929 г.

15.3. Вторият славистичен конгрес във Варшава и Краков – 1934 г.

15.4. Непроведеният трети славистичен конгрес в Белград през 1939 г.

15.5. Голямата славистична среща в Белград през 1955 г. Създаване на Международния комитет на славистите.

15.6. Четвъртият славистичен конгрес в Москва – 1958 г.

15.7. Петият славистичен конгрес в София – 1963 г.

15.8. Шестият славистичен конгрес в Прага – 1968 г.

15.9. Седмият славистичен конгрес във Варшава – 1973 г.

15.10. Осмият славистичен конгрес в Загреб и Любляна – 1978 г.

15.11. Деветият славистичен конгрес в Киев – 1983 г.

15.12. Десетият славистичен конгрес в София – 1988 г.

15.13. Единадесетият славистичен конгрес в Братислава – 1993 г.

15.14. Дванадесетият славистичен конгрес в Краков – 1998 г.

15.15. Периодичните заседания на комисиите към Международния комитет на славистите.

Тема 16. Постиженията на славянската филология – принос в световната прогресивна култура.

ЛИТЕРАТУРА:

Андрейчин Л. Кирил е създал заедно с азбуката и старобългарския книжовен език. – Български език, 1969, N 3.

Бабов К. Постижения на българската русистика. – Език и литература, 1964, N 4.

Баласчев Г. Научната дейност на акад. Л.Милетич. София, 1934.

Березин Ф. Н. История лингвистических учений. Москва, 1975.

Березин Ф. Н. История русского языкознания. Москва, 1979.

Бернштейн С. Б. Очерк сравнительной грамматики славянских языков. Москва, ч. I – 1961, ч. II – 1974.

Бояджиев Ж. Увод в езикознанието. Пловдив, 1995.

Будагов Р. А. О некоторых общих проблемах филологии. – Филологические науки, 1976, N 1.

Булахау М. Г. Развицце беларускай лiтературнай мовы в 19-20 ст. на узаемадносiнах з iншымi славянскiмi мавомi. Мiнск, 1958.

Булахов М. Г. Восточнославянские языковеды. Минск, Т. I – 1976; Т. II – 1977; Т. III – 1978.

Българската славистика за 30 години. – Език и литература, 1974, N 4.

Василев В. Делото на Кирил и Методий в изследванията на славистите. – Славяни, 1969, N 4.

Велчев В. Просветителят на славянството Константин Философ в историята на културата. – Език и литература, 1969, N 5.

Weingart M. O podstate slovanske filologii. – Sbornik Filozoficke fakulty Univerzity v Bratislave. T II, zes. 26, 1924.

Виноградов В. В. Основные проблемы изучения образования и развития древнерусского литературного языка. Москва, 1958.

Гаспаров Б. М., П. С. Сигалов. Сравнительная грамматика славянских языков. Тарту, 1974.

Георгиев Вл. Бележки върху някои особености на праславянския език. – Известия на Института за български език, кн. ХI, 1964 г.

Георгиев Вл. Към въпроса за балтославянската езикова общност. – Български език, 1958.

Георгиев Вл. Праславянский и индоевропейский языки. – Славянска филология, т. III. София, 1963.

Георгиев Вл. Три периода в развитии праславянского языка. – Славянска филология, т. ХII. София, 1973.

Георгиев Э. Общее и сравнительное славянское литературоведение как научная дисциплина в его основные проблемные сферы. – Славянска филология, т. 16. София, 1963.

Георгиев Е. Вук Караджич – велик сръбски възрожденец и верен привър­женик на славянската дружба. – Език и литература, 1954, N 4.

Георгиев Е. Възникването на славянската писменост. – Език и литература, 1953, N 4.

Георгиев Е. Йосиф Добровски – велик чешки възрожденец и основоположник на славянската филология. – Септември, 1953, N 2.

Георгиев Е. Началото на славянската писменост в България. Старобългарските азбуки. София, 1942.

Георгиев Е. Общо и сравнително славянско литературознание. София, 1963.

Георгиев Е. Основи на славистиката и българистиката. София, 1979.

Георгиев Е. Павел Йосиф Шафарик и българското възраждане. – Славистични студии. София, 1968.

Георгиев Е. Славистиката като наука. – Научен живот, 1963, N 2.

Горнунг Б. В. Из предистории образования общеславянского языкового единства. Москва, 1963.

Гълъбов Ив. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, 1980.

Державин Н. С. Славяните в древността. София, 1948.

Дончев К. Славистиката във Франция и Белгия. – Език и литература, 1954, N 2.

Ермакова М. И. Из истории нижнелужицкого литературного языка. – Славянское и балканское языкознание. Москва, 1979.

Игов А. Вук Стефанович Караджич. – Език и литература, 1958, N 2.

Ivsic St. Slavenska poredbena gramatika. Zagreb, 1970.

Илчев П. Виктор Григорович и българската филология. – Български език, 1977, N 1.

Ильинский Г. А. Что такое славянская филология? – Ученые записки Саратовского университета, Т. I, св. 3, 1923.

История на славистиката от края на ХIХ век и началото на ХХ век. София, 1981.

Кипарски В. О происхождении глаголицы. – Климент Охридски. Материали за неговото чествуване по случай 1050 години от смъртта му. София, 1968.

Киселков В. Най-старата славянска азбука. – Език и литература, 1959, N3.

Кларк Г. Доисторическая Европа. Москва, 1953.

Klemensiewicz Z. Historia jezyka polskiego. Warszawa, I – 1961, II – 1965, III – 1972.

Ковалевская Е. Г. История русского литературного языка. Москва, 1978.

Кондрашов Н. А. Славянские языки. Москва, 1962.

Кравцов Н. И. Славянский фолклор. Москва, 1976.

Krajcovic R. Slovencina a slovanske jazyky. I. Bratislava, 1974.

Куев К. Към въпроса за началото на славянската писменост. – ГСУ, ФСФ, т. 54, кн. 1. София, 1960.

Kurz J. Jozef Vajs v korespondenci s Vatroslavem Jagicem. – Prace z dejin slavistiky I. Praha, 1970.

Kurz J. Slavistika v obdobi Jagicove a Gebauerove. – Prace z dejin slavistiky I. Praha, 1970.

Куцаров Ив. Увод в славянската филология. София, 1980.

Куцаров Ив. Павел Йозеф Шафарик (1795-1861). – Съпоставително езикознание, 1995, N 2, стр. 130-135.

Куцаров Ив. Пражката бохемистика от началото на ХХ век и влиянието й върху развитието на българското езикознание. – Les etudes balkaniques tcheques IX. Praha, 1994, стр. 125-133.

Същото в: Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Т. 30, 1992, кн. 1 – Филология, стр. 5-13.

Куцаров Ив. Славистичните конгреси – световни форуми на славян­ската филология. – Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Т. 23, 1985, кн. 5 – Филология, стр. 33-44.

Куцаров Ив. Чешката славистика от края на ХIХ и началото на ХХ век и българската филология. – Acta Universitatis Carolinae. Philologica 2, 1985. Slavica Pragensia, XXVIII, стр. 27-38.

Куцаров Ив., Я. Бъчваров. 150 години от смъртта на Йозеф Добровски. – Съпоставително езикознание, 1979, N 3.

Kucarov Iv. J. Bacvarov. Bulharsko-ceske a bulharsko-slovenske porovnavaci studie – problemy a perspektivy. – Prace Ustavu slavistiky CSAV – Brno. N 2. Ceskoslovensko-bul­harske kulturni vztahy. Brno, 1990, стр. 92-104.

Лавров П. А. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. – Труды славянской комисии. Т. II. Ленинград, 1930.

Lamprecht A. Praslovanstina. Brno, 1987.

Ларин Б. А. Лекции по истории русского литературного языка. Москва, 1975.

Леков Ив. Актуални проблеми на славянското езикознание. – Език и литература, 1972, N 6.

Леков Ив. Видни дейци в историята на руското езикознание. – Славяни, 1952, N 7.

Леков Ив. Един век от смъртта на А.Хр.Востоков (1781-1864). – Език и литература, 1965, N 3.

Леков Ив. Как следует представлять територию праславянской пра­родины? – Сборник ответов на вопросы по языкознанию. Москва, 1958.

Леков Ив. Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. София, 1968.

Леков Ив. Към въпроса за методологията и проблематиката на срав­нителната граматика на славянските езици. – Български език, 1954, N 2.

Леков Ив. Към историята на сравнителното славянско езикознание в България. – Български език, 1958, N 4-5.

Леков Ив. Неизясненият произход на името славяни. – Език и литература, 1948, N 1.

Леков Ив. Славянската филология – интеграция на науки с достойно минало и трайно бъдеще. – Език и литература, 1978, N 5.

Леков Ив. Сравнително-историческият метод в славянското езикознание. – Slavia, 1952, N 1.

Леков Ив. Теоретическата стойност на славянското езикознание и неговите най-общи задачи. – Език и литература, 1951, N 2.

Леков Ив. Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, N 3.

Леков Ив. Широки хоризонти на славистичната наука. – Славяни, 1961, N 1.

Лер-Сплавински Т. От изток ли са дошли славяните? – Български език, 1961, N 1.

Lehr-Splawinski T. O pochodzeniu i praojczyznie slowian. Poznan, 1946.

Малецки М. Славяни ли са били Кирил и Методий? – Език и литература, 1947, N 1.

Марков Д. Към въпроса за сравнителното датиране на славянските азбуки. – Език и литература, 1969, N 4.

Марков Д. Ф. Некоторые вопросы истории славистики. – Prace z dejin slavistiky II. Praha, 1975.

Мейе А. Общеславянский язык. Москва, 1951.

Методологические проблемы истории славистики. Москва, 1978.

Милетич Л. Д-р Франц Миклошич и славянската филология. София, 1891.

Минкова Л. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. София, 1978.

Мирчев К. Проф. Беньо Цонев. – Български език, 1956, N 1.

Мирчев К. Старобългарски език. София, 1972.

Мирчев К. Старобългарските азбуки. – Език и литература, 1957, N 3.

Михаила Г. Румънската славистика през последните години. – Български език, 1961, N 2.

Москов М., Ж. Бояджиев. Увод в езикознанието. София, 1977.

Moszynski L. Wstep do filologii slovianskiej. Warszawa, 1984.

Нахтигал. Р. Славянские языки. Москва, 1963.

Niderle L. Slovanske starozitnosti. Praha, 1902.

Niderle L. Mannuel de l’antiquite slave. Paris, 1923-1926.

Нидерле Л. Быт и культура древных славян. Прага, 1924.

Ничев Б. Сравнителното славянско литературознание в контекста на съвременната литературна наука. – Славянска филология, т. 16. София, 1963.

Отрембски Я. Славяно-балтийское языковое единство. – Вопросы языкознания, 1954, N 4.

Pauliny Е. Dejiny spisovnej slovenciny. Bratislava, 1948.

Pata J. Problematika dejin slavistiky na nekterych neslovanskych universitach. – Prace z dejin slavistiky II. Praha, 1975.

Pata J. Spisovny jazyk luzickosrbsky. Slovanske spiovne jazyky. Praha, 1937.

Petr J. Uvod do slavistiky. Praha, 1984.

Пизани В. Общее и индоевропейское языкознание. Москва, 1956.

Плющ П. П. Основни вiдомости з iсторii украiнськоi лiтературноi мови. Киiв, 1953.

Pogorelov V. Ciril, Metod, Gorazd, ich cinnost a povod. Trnava, 1936.

Попвасилев Ст. В памет на Ватрослав Ягич, големия изследвач на Кирило-Методиевото дело. – Български език, 1968, N 3.

Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. София, 1982.

Попова В. Проблеми от историята на българския книжовен език. София, 1976.

Поповиh И. История српскохрватског jезика. Нови Сад, 1958.

Първев Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Първев Хр. Създатели творци на българското езикознание. София, 1987.

Rigler J. Zacetki slovenskega kniznega jezika. Ljubljana, 1968.

Рождественский Ю. В. Введение в общую филологию. Москва, 1979.

Романска Цв. Съвременната българска фолклористика – състояние и постижения, задачи и перспективи. –Език и литература, 1978, N 5.

Романска Цв. Славянски фолклор. София, 1963.

Романска Цв. Славянските народи. София, 1969.

Романска (Вранска) Цв. Ян Колар и идеята му за славянска литературна взаимност. – Език и литература, 1947, N 3-4.

Романски Ст. Славянската прародина. – Българска историческа библиотека, II, 1929, N 2.

Rudnicki M. Praslowanszczyzna. Poznan, 1959.

Ruzicka J. Martin Hattala. – Prace z dejin slavistiky II. Praha, 1975.

Русский язык. Энциклопедия. Москва, 1979.

Селищев А. М. Славянское языкознание. Москва, 1961.

Skalicka V. Slovanska filologie na Karlove universite. – Prace z dejin slavistiky I. Praha, 1970.

Skalicka V. Starsi stredni doba ceske slavistiky. Prace z dejin slavistiky II. Praha, 1975.

Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници. Севернославянска група. София, 1972.

Стоянов Ст. Българското езикознание (25 години славистика в НРБ). – Език и литература, 1969, N 4.

Studie z dejin slavistiky do polovice 19 storocia. Bratislava, 1978.

Супрун А.Е. Введение в славяскую филологию. Минск, 1981, II изд. 1989.

Тодоров Цв. Лекции по славянска етнография (културна част). София, 1958.

Толстой Н. И. Литературный язык у сербов в ХVIII веком – Славянское и балканское языкознание. Москва, 1979.

Топоров В. Н. Индоевропейские языки. – Языки народов СССР. Т. I. Москва, 1966.

Тот И. Езиковедската славистика в Унгария. –Език и литература, 1973, N 2.

Филин Ф. П. Образование языка восточных славян. Москва-Ленинград, 1962.

Филин Ф. П. Происхождение русского, украинского и белорусского языков. Москва, 1973.

Филкова П. А. Х. Востоков и българският език. – Български език, 1961,  N 5-6.

Frinta A. Dejiny sorabistiky. – Prace z dejin slavistiky I. Praha, 1970.

Хамм Й. Славянское языкознание и пути его исторического развитие. – Prace z dejin slavistiky I. Praha, 1970.

Horalek K. Aktualni otazky dejin slavistiky. – Prace z dejin slavistiky II. Praha, 1975.

Horalek K. Uvod do studia slovanskych jazyku. Praha, 1955.

Ходова К. И. Языковое родство славянский народов. Москва, 1969.

Цонев Й. Българската литературоведска славистика (25 години славистика в НРБ). – Език и литература, 1969, N 4.

Czekanowski J. Wstep do historii slowian. Lwow, 1927.

Широкова А. Г., В. П. Гудков. Славянские языки. Москва, 1977.

Ягич И. В. Исторiя славянской филологiи. С. -Петербург, 1910.

Jagic. V. Entstehungsgeschichte der altkirchenslavischen Sprache. Wien, 1913.

Изготвил програмата:

проф. дфн Иван Куцаров,

Катедра по български език