УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО МОРФОЛОГИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

МОДУЛ I. Основни понятия в морфологията: граматика, видове граматики, морфологията като дял от граматиката, план на съдържание и план на изразяване, морфема, видове морфеми, основа, видови основи, форматив, словоформа, видове словоформи, парадигма, граматично значение, граматична категория, морфологична категория, грамема, двучленни и многочленни морфологични категории, морфологични опозиции – привативни, еквиполентни и йерархични, лексикално-граматична категория, лексико-граматични (лексико-морфологични) разреди, формални класове, части на речта.

МОДУЛ II. Характерни особености на морфологичната система на съвременния български език.

2.1. Тенденция на развитие към аналитизъм: отпадане на морфологичната категория падеж при имената, редуциране на категорията падеж при местоименията, аналитично изразяване на старите неопределени форми инфинитив и супин, аналитично изразяване на степените за сравнение, аналитични форми за бъдеще време както от свършени, така и от несвършени глаголи, нови аналитични форми.

2.2. Прояви на синтетизъм: съхраняване на старобългарските синтетични форми, нови синтетични форми за изразяване на определеност, синтетични преизказни форми за трето лице в сегашно и минало време, нова синтетична форма за условно наклонение.

2.3.Граматикализация на нови значения: определеност, преизказност, относителност, резултативност, умозаключителност, свидетелственост.

2.4.Други характерни особености: разпространяване на формалния показател за множественост – ове, разпространяване на формалния показател за първо лице – м, генерализиране на формалния показател за императив – й, при новите глаголи от трето спрежение, нови форми на притежателното местоимение за трето лице – негов, негова, негово, негови, техен, тяхна, тяхно, техни, съхраняване на старобългарските грамеми аорист и имперфект, поява на бройна форма при неличните съществителни имена от мъжки род, отпадане на старобългарските сегашни причастия – деятелно и страдателно, на миналото деятелно причастие (т.нар. първо) и поява на ново сегашно деятелно причастие на –щ, поява на деепричастие на –йки, употреба на кратките дателни форми на личните местоимения като кратки притежателни местоимения.

МОДУЛ III. Части на речта – лексико-граматична характеристика.

3.1. Съществително име – същност, лексико-граматични разреди (лични и нелични, нарицателни и собствени, броими и неброими, singularia tantum и pluralia tantum), образуване на съществителни имена.

3.2. Прилагателно име-същност, лексико-граматични разреди (качествени и относителни, притежателни, поредни, прилагателни имена от стари причастия), образуване на прилагателни имена.

3.3. Числително име – същност, видове числителни имена по състав – прости, сложни и съставни, лексико-граматични разреди (бройни и редни, дробни, мъжколични, числителни бройни за приблизителност, умалително-гальовни), образуване на числителни имена, съществителни имена, прилагателни имена и наречия, производни от числителни.

3.4. Местоимение – същност, лексико-граматични разреди (родови и безродови).

3.4.1. Лични местоимения.

3.4.2. Притежателни местоимения.

3.4.3. Възвратни местоимения – лични и притежателни.

3.4.4. Показателни местоимения.

3.4.5. Въпросителни местоимения.

3.4.6. Относителни местоимения.

3.4.7. Неопределителни местоимения.

3.4.8. Отрицателни местоимения.

3.4.9. Обобщителни местоимения.

3.5. Глагол – същност, лексико-граматични разреди (лични и безлични глаголи, преходни и непреходни глаголи, пълнозначни и спомагателни глаголи), формални класове (обикновени и възвратни глаголи, глаголи от първо, второ и трето спрежение), нелични форми на глагола (сегашно деятелно причастие, минало свършено деятелно причастие, минало несвършено деятелно причастие, минало страдателно причастие, остатъци от сегашно страдателно причастие, деепричастие), образуване на глаголи.

3.6. Наречие – същност, видове наречия по състав – прости, сложни и съставни, видове наречия с оглед на произхода им, видове наречия с оглед на характера на признака, който изразяват.

3.7. Предлог – същност, видове предлози по състав – прости и сложни, видове предлози по значение.

3.8. Съюз – същност, същински съюзи и съюзни думи, видове същински съюзи по състав – прости и сложни, видове съюзни думи – местоимения-съюзи и наречия-съюзи, видове съюзи според синтактичните им функции – съчинителни и подчинителни.

3.9. Частица – същност, видове частици с оглед на лексико-граматичните им функции.

3.10. Междуметие – същност, видове междуметия с оглед на произхода им, видове междуметия с оглед на функциите им, глаголи и съществителни имена, производни от междуметия.

МОДУЛ IV. Морфологични категории.

4.1. Брой, структура и класификация на морфологичните категории в съвременния български език.

4.2. Общи морфологични категории:

4.2.1. Морфологична категория число.

4.2.2. Морфологична категория род.

4.3. Глаголни морфологични категории.

4.3.0. Въпросът за дефинирането на глаголните морфологични категории.

4.3.1. Морфологична категория лице.

4.3.2. Морфологична категория време.

4.3.3. Морфологична категория вид на действието.

4.3.4. Морфологична категория таксис.

4.3.5. Морфологична категория наклонение.

4.3.6. Морфологична категория вид на изказването.

4.3.7. Морфологична категория залог.

4.3.8. Морфологична категория статус.

4.4. Именни морфологични категории.

4.4.1. Морфологична категория положение.

4.4.2. Морфологична категория степенуване.

4.4.3. Морфологична категория падеж.

МОДУЛ V. Лексикално-граматични категории.

5.1. Вид на глагола.

5.2. Род на съществителните имена.

5.3. Число на местоименията.

5.4. Падеж на личните местоимения.

5.5. Лице на местоименията.

БИБЛИОГРАФИЯ

I. ГРАМАТИКИ

Андрейчин Л. 1944: Основна българска граматика. София.

Андрейчин Л., М. Иванов, К. Попов 1953: Съвременен български език. Учебник за учителските институти. Ч. I. София.

Андрейчин Л., М. Иванов, К. Попов 1957: Съвременен български език за I и II курс на учителските институти. Ч. II. София.

Андрейчин Л., Н. Костов, Е. Николов 1972: Български език за институтите за начални учители. София.

Андрейчин Л., К.Попов, Ст.Стоянов 1977: Граматика на българския език. София.

Бояджиев Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев 1998: Съвременен български език. София.

Георгиев Ст. 1983: Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). София.

Георгиев Ст. 1991: Българска морфология. В.Търново.

Граматика 1983: Граматика на съвременния български език. Т. II. Морфология. София (БАН).

Илиев Ат. 1888: Синтаксис на българския език. София.

Калканджиев П. 1936: Кратка българска граматика. Пловдив.

Калканджиев П. 1938: Българска граматика. Пловдив-София.

Костов Н. 1939: Българска граматика. София.

Кръстев Б. 1990: Граматика на комуникацията. София.

Куцаров Ив. 1985: Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив (II изд. 1989).

Куцаров Ив. 1997: Лекции по българска морфология. Пловдив.

Куцаров Ив. 2007: Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив.

Маслов Ю. С. 1956: Очерк болгарской грамматики. Москва.

Маслов Ю. С. 1981: Грамматика болгарского языка. Москва.

Превод: Граматика на българския език. София, 1982.

Младенов Ст., Ст. Попвасилев 1939: Граматика на българския език. София.

Пашов П. 1989: Практическа българска граматика. София.

Пашов П. 1994: Практическа българска граматика. София (II допълнено издание).

Попов Д. 1941: Българска граматика. София.

Стоянов Ст. 1964: Граматика на българския книжовен език. София.

Теодоров-Балан Ал. 1940: Нова българска граматика. София.

Теодоров-Балан Ал. 1947: Състояние на българската граматика. София.

Теодоров-Балан Ал. 1958-1964: Нова българска граматика за всякого. София (четири части).

Цветков Д. 1936: Строеж и особености на образцовата българска реч. София.

II. ПОМАГАЛА

Александров Ал., Р. Русинова. 1998: Помагало по българска морфология. Имена. Шумен.

Ахманова О.С. 1969: Словарь лингвистических терминов. Москва.

Кръстев Б. 1984: Морфологията на българския език в 187 типови таблици. София.

Куцаров Ив. 1993: Проблеми на българската морфология. Пловдив.

Пашов П. 1978: Помагало по българска морфология. Имена. София.

Пашов П., Р. Ницолова 1976: Помагало по българска морфология. Глагол. София.

Първев Хр. 1975: Очерк по история на българската граматика. София.

Първев Хр 1987: Създатели и творци на българското езикознание. София.

Розенталь Д. Э., М. А. Теленкова 1976: Словарь-справочник лингвистических терминов. Москва.

III. МОНОГРАФИИ, СТУДИИ, СТАТИИ

Александров Ал. 1985: За класификацията на българските глаголни времена според ориентационните им моменти. – Език и литература, N 3, стр. 112-119.

Александров Ал. 1987: Универсален модус на изказване в българската темпорална система. – Доклади от Втория международен конгрес по българистика. Т. 3. Съвременен български език. София, стр. 491-498.

Александров Ал. 1988: Класификацията на българските глаголни времена според модуса на изказването. – Съпоставително езикознание, N 4-5, стр. 94-103.

Andrejczyn L. 1938: Kategorie znaczeniowe koniugacji bulgarskiej. – Polska akademia umietnosci. Prace komisji jezykowej N 26. Krakow.

Андрейчин Л. 1952: Към въпроса за аналитичния характер на съвременния български език. – Български език, N 1-2, стр. 20-30.

Андрейчин Л. 1953: Граматиката като наука, нейното минало и днешно състояние. – Български език, 1953, № 4, стр. 293-308.

Андрейчин Л. 1955: Глаголните времена в българското страдателно спрежение. – Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан. София, стр. 69-75.

Андрейчин Л. 1956: Същност и употреба на минало неопределено време в българския език. – Език и литература, № 2, стр. 140-143.

Андрейчин Л. 1956а: Залогът в българската глаголна система. – Български език, № 2, стр. 106-120.

Андрейчин Л. 1957: Към характеристиката на перфекта (минало неопределено време) в българския език. – Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, стр. 57-64.

Андрейчин Л. 1958: Залог на глагола. – Български език и литература, № 3, стр. 16-25.

Андрейчин Л. 1958: Към морфологичната характеристика на видовата система в съвременния български език. – Славистичен сборник. Т. І. Езикознание. София, стр. 257-262.

Аронсон Г. 1974: Морфонология болгарского словоизменения. Москва.

Блажев Бл. 1959: По въпроса за залога в българската глаголна система. – Български език и литература, N 5, стр. 9-20.

Бондарко А. В. 1971: Грамматическая категория и контекст. Ленинград.

Бондарко А. В. 1976: Теория морфологических категорий. Ленинград.

Бондарко А. В. 1984: Функциональная грамматика. Ленинград.

Бояджиев Ж. 1995: Увод в езикознанието. Пловдив.

Булыгина Т. В. 1968: Грамматические оппозиции. – Исследования по общей теории грамматики. Москва, стр. 175-231.

Бунина И. К. 1970: История глагольных времен в болгарском языке. Времена индикатива. Москва.

Бунина И. К. 1971: Категория времени или категория таксиса. – Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетию профессора С. Б. Бернштейна. Москва, стр. 124-129.

Буров Ст. 1982: Към въпроса за степенуването на прилагателните имена и наречията в съвременния български език. – Български език, N 2, стр. 104-110.

Буров Ст. 1987: Степените за сравнение в съвременния български език. София.

Буров Ст. 1989: Категорията число на съществителните имена в българския книжовен език. – Български език, N 5, стр. 430-437; N 6, стр. 507-513.

Буров Ст. 1989а: Към характеристиката на категорията степен в българския език. – Съпоставително езикознание, № 1, стр. 24-31.

Буров Ст. 1996: Форми и значение на съществителното име. Велико Търново.

Буров Ст. 1998: За инвариантното значение на категорията определеност / неопределеност в съвременния български език. – Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново. 18-19 август 1998 г. Велико Търново.

Буров Ст. 2004: Познанието в езика на българите. Велико Търново, 2004.

Weigand G. 1925: Der Admirativ im Bulgarischen. – Balkan-Archiv. Fortsetzung des Jahresberichtes des Instituts fur rumanische Sprache. I Band, стр. 150-152. Leipzig.

Walter H. 1977: Temporale, aspektliche und modale Semantik des Verbum finitum in modernen Bulgarischen. Akademie – Verlag – DDR.

П р е в о д: Х. Валтер. Личните глаголни форми в българския език. София, 1988.

Валтер Х. 1989:По въпроса за наклоненията в съвременния български език. – Език и литература, N 1, стр. 3-9.

Волоцкая З. М., Т. Н. Молошная 1963: О некоторых понятиях морфологии. – Исследования по структурной типологии. Москва.

Guentcheva Zl. 1990: Temps et aspekt: l’exemple du bulgare contemporain. Paris.

Георгиев Вл. 1979: Трите залога на българския глагол: деятелен, страдателен и засебен. – Български език, N 5, стр. 363-377.

Герджиков Г. 1973: Българските глаголни времена като система. – Известия на Института за български език, кн. ХХII, стр. 125-150.

Герджиков Г. 1974: Характерът на морфологичните опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език, N 1, стр. 34-47.

Герджиков Г. 1975: Отново за спорните въпроси на българската темпорална система. – Език и литература, N 4, стр. 61-71.

Герджиков Г. 1976: Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията “ангажираност на говорещия с изказването за действието”). – ГСУ, ФСФ, т. 69, кн. 2, стр. 5-68.

Герджиков Г. 1978: За системно обусловените значения на граматическите категории. – Славистични изследвания, N 4. София, стр. 73-83.

Герджиков Г. 1984: Преизказването на глаголното действие в българския език. София.

Демина Е. И. 1959: Пересказывательные формы в современном болгарском литературном языке. – Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, стр. 313-378.

Демина Е. И. 1970: Към историята на модалните категории на българския глагол. – Български език, N 5, стр. 405-421.

Демина Е. И. 1974: Место прошедших времен в системе модальных оппозиций болгарского индикатива. – Сборник в чест на проф. Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. София, стр. 363-368.

Деянова М. 1968: Относно семантиката на две глаголни форми в българския език. – Известия на Института за български език, кн. ХVI, стр. 597-600.

Деянова М. 1970: История на сложните минали времена в български, сърбохърватски и словенски език. София.

Добрева Е. 1980: Теоретични проблеми на моделирането на системата от граматични категории на глагола. – Съпоставително езикознание, N 6, стр. 58-66.

Добрева Е. 1982: За понятието граматическа категория и категории­те на българския глагол. – Български език, N 2, стр. 94-103.

Dokulil M. 1958: K otazce morfologickych protikladu. – Slovo a slovesnost, N 2, стр. 90-94.

Дуриданов Ив. 1954: Понятието падеж и въпросът за българското склонение. – Български език, N 2, стр. 145-150.

Дуриданов Ив. 1955: Бележки по въпроса за разликата между граматическа категория и граматическо значение. – Български език, N 4, стр. 349-351.

Дуриданов Ив. 1973: За логическата основа на граматическите категории. – Проблеми на логиката. Т. V. Логика и езикознание. София, стр. 43-60.

Езиковедската българистика в ГДР. София, 1982.

Есперсен О. 1958: Философия грамматики. Москва.

Зализняк А. А. 1964: К вопросу о грамматических категориях рода и одушевленности в современном русском языке. – Вопросы языкознания, N 4, стр. 25-40.

Зализняк А. А. 1967: Русское именное словоизменение. Москва.

Иванов М. 1864: За спрежението в новобългарския език. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. Х, стр. 462-471.

Иванов М. 1903: По историята на нашата граматична терминология. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, т. 64, стр. 1-42 и 167-191.

Иванова К. 1974: Начини на глаголното действие в съвременния български език. София.

Иванчев Св. 1971: Проблеми на аспектуалността в славянските езици. София.

Иванчев Св. 1978: Приноси в българското и славянското езикознание. София.

Иванчев Св. 1984: Миналите разказвателни системи в българския език. – Български език, N 1, стр. 27-32.

Иванчев Св. 1988: Българският език – класически и екзотичен. София.

Исаченко И. В. 1961: О грамматическом значении. – Вопросы языкознания, N 2, стр. 39-56.

Константинова В. 1985: Предлозите в българската граматична литература. София.

Krizkova H. 1964: Привативные оппозиции и некоторые проблемы анализа многочленных категорий (на материале категории лица в русском языке). – Travaux linguistique de Prague, 1, стр. 203-213.

Крушельницкая К. Г. 1967: Грамматические значения в плане взаимоотношения языка и мышления. – Язык и мышление. Москва.

Крушельницкая К. Г. 1970: Проблемы взаимосвязи языка и мышления. – Общее языкознание. Москва.

Куцаров Ив. 1977: Граматичната категория преизказност~ непреизказност в съвременния български език. – ГСУ, ФСФ, т. 70, 1, 1977. София, 1979, стр. 81-138.

Куцаров Ив. 1979: Към въпроса за функционално-семантичните категории и взаимодействието помежду им. – Език и литература, N 2, стр. 38-51.

Куцаров Ив. 1982: За така наречения адмиратив в съвременния български език. – Сборник доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината на българската държава и 10-годишнината на ВПИ. Шумен, стр. 85-92.

Куцаров Ив. 1984: Граматичната категория преизказност в езиците на народите от СССР. – Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Т. 15, 1977, кн. 5 – Филология, стр. 65-102.

Куцаров Ив. 1984: Преизказването в българския език. София.

Куцаров Ив. 1994: Едно екзотично наклонение на българския глагол. София.

Куцаров Ив. 1995: Към въпроса за граматикализираните значения на българския глагол. – Език и свят. Съвременна филологическа проблематика. Юбилеен сборник. Т. I. Пловдив, стр. 23-29.

Куцаров Ив. 1995: Към въпроса за организацията на парадигмата на българския глагол. – Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, кн. 1, стр. 16-24.

Куцаров Ив. 1996: Аналитични и синтетични прояви на съвременния български език. – 15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти. Юбилейна научна сесия. Сборник доклади. ВМИ – Пловдив, 8-10.11.1996 г., стр. 13-21.

Кънчев Ив. 1960: Бележки върху някои сложни глаголни времена. – Български език, N 2-3, стр. 223-230.

Лайонз Дж. 1978: Введение в теоретическую лингвистику. Москва.

Леков Ив. 1967: Славянская категория падежа – грамматическая единица на объединенном (морфологическом и синтактическом) уровне. – Единицы разных уровней грамматического строя и их взаимодействие. Москва, стр. 133-136.

Lindstedt J. 1985: On the semantics of tense an aspect in bulgarien. Helsinki.

Маслов Ю. С. 1959: Глагольный вид в современном болгарском литературном языке (значение и употребление) – Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, стр. 157-312.

Маслов Ю. С. 1963: Морфология глагольного вида в современном болгарском литературном языке. Москва-Ленинград.

Маслов Ю. С. 1963: Бележки за някои основни понятия от общата морфология. – Български език и литература, 1968, N 1, стр. 3-18.

Маслов Ю. С. 1975: Введение в языкознание. Москва.

Матеев Др. 1954: Новата форма за условно наклонение в българския език. – Известия на Института за български език, кн. III, стр. 149-165.

Мещанинов И. И. 1945: Понятийные категории в языке. – Труды Военного института иностранных языков. N 1. Москва.

Мещанинов И. И. 1967: Соотношение логических и грамматических категорий. – Язык и мышление. Москва.

Минчева А. 1968: Към проучването на да-изреченията в южнославянските езици. – Български език, N 2-3, стр. 195-202.

Минчева А. 1972: Предлог, падеж, именна парадигма. – Български език, N 4, стр. 285-296.

Мирчев К. 1954: По въпроса за склонението в българския език. – Български език, N 1, стр. 61-64.

Младенов Ц. 1959: Времената в брезнишкия говор. – Статьи и материалы по болгарской диалектологии. Вып. 9. Москва, стр. 7-50.

Младенов Ст. 1979: История на българския език. София.

Молхова Ж. 1970: Родът на съществителното име – пресечна точка на различни структурни нива. – Известия на Института за български език, кн. ХIХ, стр. 907-917.

Молошная Т. Н. 1989: Категория пересказывания болгарского глагола (обзор). – Славянское славяноведение, N 2, стр. 63-78.

Молошная Т. Н. 1995а: Синтаксические способы выражения косвенных наклонений в современных славянских языках. – Вяч. Вс. Иванов, Т. Н. Молошная, А. В. Головачева, Т. Н. Свешникова. Этюды по типологии грамматических категорий славянских языков. Москва, стр. 60-150.

Молошная Т. Н. 1995б: Грамматические категории времени и таксиса в современных славянских языках. – Вяч. Вс. Иванов, Т. Н. Молошная, А. В. Головачева, Т. Н. Свешникова. Этюды по типологии грамматических категорий славянских языков. Москва, стр. 151-172.

Мутафчиев Р. 1964: Сегашно историческо време в съвременния български език. София.

Мутафчиев Р. 1968: Система на глаголните времена в разказ за минали, сегашни и бъдещи събития. – Известия на Института за български език, кн. ХVI, стр. 587-596.

Мучник И. П. 1971: Грамматические категории имени и глагола в современном русском литературном языке. Москва.

Ницолова Р. 1976: Българският глагол (обзор). – П. Пашов, Р. Ницолова. Помагало по българска морфология. Глагол. София, стр. 7-21.

Ницолова Р. 1984: Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София.

Ницолова Р. 1986: Българските местоимения. София.

Норман Б. Ю. 1968: Теоретически основи на категорията залог в съвременния български и други славянски езици. Български език, N 1, стр. 33-46.

Норман Б. Ю. 1972: Переходность, залог, возвратность. Минск.

Пашов П. 1958: Формите бидох, биде в съвременния български език. – Български език, N 4-5, стр. 385-400.

Пашов П. 1962: За “падежите” на местоименията в съвременния български език. – Известия на Института за български език, кн. VIII, стр. 385-400.

Пашов П. 1965: Българските глаголни времена (за основните им значения и онагледяването им със схеми). – Народна просвета, N 3, стр. 52-63.

Пашов П. 1966: Българският глагол. Ч. I. София.

Пашов П. 1974: За основите при глаголното формообразуване в съвременния български език. – Български език, N 6, стр. 528-534.

Пашов П. 1981: Морфологичен строеж на българския език. – Вл. Георгиев, П. Илчев, Ив. Добрев, Т. Бояджиев, П. Пашов, Ст. Брезински, Хр. Първев. Българският език – език на 13-вековна държава. София, стр. 88-107.

Пенчев Й. 1967: Към въпроса за времената в съвременния български език. – Български език, N 2, стр. 131-143.

Пенчев Й. 1984: Строеж на българското изречение. София.

Пенчев Й. 1985: Време, таксис, синтаксис. – Български език, N 6, стр. 523-528.

Пенчев Й. 1987: Перфект и превръщане в перфект. – Доклади от Втория международен конгрес по българистика. Т. 3. София, стр. 468-474.

Петков П. 1987: Към въпроса за състава на темпоралната парадигма в българския език. –Съпоставително езикознание, N 2, стр. 37-49.

Попжелязков Т. 1962: По въпроса за преизказното наклонение. –Български език, N 1-2, стр. 84-91.

Попжелязков Т. 1967: Пак по въпроса за преизказното наклонение. – Български език, N 6, стр. 531-537.

Попов К. 1963: По въпроса за българския конюнктив. – Език и литература, N 5, стр. 100-106.

Попов К. 1974: По някои основни въпроси на българския книжовен език. София.

Попова Т. В. 1975: Глагольное словоизменение в болгарском языке. Москва.

Потебня А. А. 1968: Към въпроса за изчезването на падежните окончания в българския език. – Български език, N 2-3, стр. 204-206.

Проблемы функциональной грамматики (отв. ред. В.Н.Ярцева). Москва, 1985.

Първев Хр. 1965: Звателните форми на собствените женски лични имена. – Български език и литература, N 6, стр. 3-14.

Първев Хр. 1969: Морфологични особености на причастията в съвременния книжовен български език. – Български език, N 2, стр. 113-121.

Първев Хр. 1970: Съвременният български език и проблемата за сегашното страдателно причастие. – Известия на Института за български език, кн. ХIХ, стр. 123-130.

Reichenbach H. 1966: Elements of Symbolic Logic. New Jork.

Русинов Р. 1966: Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език. – Език и литература, N 3, стр. 77-86.

Русинов Р. 1968: Към въпроса за изявителното наклонение в съвременния български език (минало несвършено неутрално време). – Известия на Института за български език, кн. ХVI, стр. 601-608.

Симеонов Б. 1978: Изявени и неизявени граматични значения в структурата на славянската дума. – Славянска филология, т. 15. София, стр. 69-79.

Смирницкий А. И. 1955: Логическое и грамматическое в слове. – Вопросы грамматического строя. Москва, стр. 11-53.

Смирницкий А. И. 1959: Морфология английского языка. Москва.

Спасова-Михайлова С. 1961: Лексико-семантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед към категорията число. – Известия на Института за български език, кн. VII.

Станков В. 1966: Имперфектът в съвременния български книжовен език. София.

Станков В. 1969: Българските глаголни времена. София.

Станков В. 1976: Конкуренция на глаголните видове в съвременния български книжовен език. София.

Станков В. 1980: Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София.

Станков В. 1981: Стилистични особености на българския глагол. София.

Стоянов Ст. 1962: Залог на българския глагол. – Език и литература, N 4, стр. 37-50.

Стоянов Ст. 1965: Членуване на имената в българския език. София.

Стоянов Ст. 1973: Логически и психологически аспекти при изследването на езика. – Проблеми на логиката. Т. V. Логика и езикознание. София, стр. 221-255.

Стоянов Ст. 1980: Граматическата категория определеност в българския език. София.

Теодоров-Балан Ал. 1887: Неуспех по български език в нашите училища. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, т. 21-22, стр. 500-523.

Тодорова Ел. 1967: Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български език. София.

Трифонов Ю. 1905: Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския език. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, т. 66, кн. 3-4, стр. 155-192.

Трифонов Ю. 1908: Значение на сложните (описателните) бъдещи времена в новобългарския език. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, т. 69, кн. 1-2, стр. 1-40.

Трифонов Ю. 1912: Съединение на бих с причастие на –л в новобългарс­кия език. – Сборник в чест на проф. Л.Милетич, София, стр. 356-379.

Уорф Б.Л. 1972: Грамматические категории. – Принципы типологического анализа языков различного строя. Москва, стр. 44-60.

Хаймович Б. С. 1968: О единицах грамматической сферы. – Вопросы языкознания, N 6, стр. 26-35.

Цонев Б. 1937: История на българский език. Т. III. София.

Chvany C. V. 1988: Distance, deixis and discretences in Bulgarian and English Verb morphology. – American contributions to the tenth international congress of slavists – Sofia, September, 1988. Linguistics. Columbus. Slavica, стр. 69-90.

Чвани К. В. 1990: Оппозиции [ дейксис], [ дистанция] и [ дискретность] в морфологии болгарского и английского глаголов. – Съпоставително езикознание, N 6, стр. 5-13.

Чешко Е. В. 1959: Падежи и предлоги в современном болгарском литературном языке. – Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, стр. 5-99.

Шанова З.К. 1985: Адмиратив в болгарском языке и способы его передачи на русский язык. – Съпоставително езикознание, N 6, стр. 5-9.

Saur Vl. 1983: K problematice bulharskych slovesnych casu. – Sbornik praci Filosoficke fakulty Brnenske university. А 31, стр. 53-62.

Шаур Вл. 1989: Йерархия на признаците на българските глаголни времена. – Съпоставително езикознание, N 1, стр. 45-55.

Jakobson R. 1932: Zur Struktur des russischen Verbums. – Charisteria Guilelmo Mathesio…Prague, стр. 74-84.

Jakobson R. 1936: Beitrag zur allgemainen Kasuslehre. – Travaux du cercle linguistique de Prague, N 6, стр. 244-253.

Jakobson R. 1958: Морфологические наблюдения над славянским склонением. – American contributions to the te IV International congress of slavists. Muton ‘S – Graveuhage.

Якобсон Р. О. 1972: Шифтеры, глагольные категории и русский глагол. – Принципы типологического анализа языков различного строя. Москва, стр. 95-113.

Янакиев М. 1962: Българските глаголни времена, с които се съобщава за минали събития, и начините за превеждане на руското “прошедшее время”. – Български език и литература, N 2, стр. 3-10.

Янакиев М. 1962: За грамемите, наричани в българската граматика “сегашно време” и “бъдеще време”. – Известия на Института за български език, кн. VIII, стр. 419-432.

Янакиев М. 1970: Записки по стилистика на българския език. София.

Янакиев М. 1976: “Числото” в българската глаголна парадигма и морфемният му израз. – Български език, N 1-2, стр. 76-81.

Янакиев М. 1977: Стилистиката и езиковото обучение. София.

Изготвил програмата:

проф. дфн Иван Куцаров,

Катедра по български език