УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ

НА БЪЛГАРИСТИКАТА И СЛАВИСТИКАТА

Тема І: Съвременното славянство – численост, териториално разпределение, историческо развитие, административни и културни центрове.

1. Източни славяни: руси, украинци, белоруси.

2. Западни славяни: поляци, чехи, словаци, горнолужичани, долнолужичани.

3. Южни славяни: сърби, хървати, черногорци, словенци, българи, македонци, населението на Босна и Херцеговина.

Тема ІІ: Славистиката (и българистиката) в България.

1. Първи прояви на славистични занимания в България.

2. Българистиката през Възраждането.

3. Българистиката от Освобождението до края на Втората световна война. Ролята на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на Българската академия на науките за развитието на българистиката и славистиката. Делото на най-значимите представители на славистиката и българистиката.

4. Българистиката от края на Втората световна война до началото на 60-те години: развитие на славистичните катедри в Софийския университет, дейността на Института за български език, Института за литература и Института за фолклор към Българската академия на науките. Най-значими представители на българската и славянската филология.

5. Българистиката от 60-те години до края на века. Създаване и развитие на българистичните центрове извън София – Велико Търново, Пловдив, Шумен, Благоевград, Бургас. Делото на хабилитираните преподаватели от извънстоличните университети. Международни прояви на българистиката.

Тема ІІІ: Славистиката у източните славяни.

1. Предистория и първи стъпки на славянската филология в Русия. Делото на Александър Христофорович Востоков.

2. Славянската филология в дореволюционна Русия. Славистиката и Руската академия на науките. Ролята на Санктпетербургския и Московския университет в развитието на славистиката.

3. Славянската филология в СССР до Втората световна война.

4. Славянската филология в СССР след края на Втората световна война.

5. Славистиката в Украйна – Киев, Харков, Одеса и др. центрове.

6. Славистиката в Беларус.

7. Приносът на славистите от балтийските страни за развитието на източнославянската славистика.

8. Ролята на руската славистика за развитието на световната славистика.

Тема ІV: Славистиката у западните славяни.

1. Славистиката в Чехия и Словакия.

1.1. Предистория и първи стъпки на чешката славистика. Делото на Йозеф Добровски и Павел Йозеф Шафарик.

1.2. Славистиката в Чехия и Словакия до края на Първата световна война.

1.3. Славистиката в Чехословакия до края на Втората световна война.

1.4. Съвременната чешка и словашка славистика.

1.5. Ролята на чешката славистика и на Карловия университет за развитието на световната славистика.

2. Славистиката в Полша.

2.1. Първи стъпки на полската славистика.

2.2. Полската славистика до края на Първата световна война: в Австрия, Русия, Германия.

2.3. Полската славистика между двете световни войни. Ролята на Ягелонския (Краковския), Лвовския и Варшавския университет.

2.4. Съвременната полска славистика.

3. Славистиката у горнолужичаните и долнолужичаните.

Тема V: Славистиката у южните славяни (без българите).

1. Ролята на словенците Бартоломей Копитар и Франц Миклошич за развитието на световната славистика.

2. Първи стъпки на славистиката у южните славяни. Делото на Вук Караджич.

3. Славистиката на сърби, хървати, черногорци и словенци до края на Първата световна война. Ролята на хърватина Ватрослав Ягич в развитието на световната славистика.

4. Славистиката в Югославия между двете световни войни.

5. Съвременната славистика на сърби, хървати, черногорци, словенци и македонци.

Тема VІ: Славистиката в неславянския свят.

1. Славистиката в Австрийската империя. Виена като един от трите центъра (заедно с Прага и Санктпетербург) на зараждане и развитие на славянската филология.

2. Славистиката в Австрия след края на Първата световна война. Делото на Николай Сергеевич Трубецкой.

3. Славистиката в Унгария.

4. Славистиката в Германия. Лайпциг и Берлин като славистични центрове.

5. Славистиката в Италия.

6. Славистиката във Франция.

7. Славистиката в Белгия.

8. Славистиката в Румъния.

9. Славистиката във Финландия.

10. Славистиката в Швеция.

11. Славистиката в Норвегия.

12. Славистиката в Дания.

13. Славистиката в Холандия.

14. Славистиката във Великобритания.

15. Славистиката в Швейцария. Ролята на Сергей Осипович Карцевски за развитието на швейцарската славистика.

16. Славистиката в Гърция.

17. Славистиката в САЩ. Ролята на Роман Осипович Якобсон за развитието на съвременната американска славистика.

18. Славистиката в Канада.

19. Славистиката в Австралия.

20. Славистиката в Израел.

21. Славистиката в Китай.

22. Славистиката в Япония.

23. Славистиката в Корея.

Тема VІІ: Славистичните конгреси – световни форуми на славянската филология.

1. Предпоставки и първи опити за организиране на световен славистичен конгрес.

2. Първият славистичен конгрес в Прага – 1929 г.

3. Вторият славистичен конгрес във Варшава и Краков – 1934 г.

4. Непроведеният трети славистичен конгрес в Белград – 1939 г.

5. Голямата среща на филолозите слависти в Белград през 1955 г. Международният комитет на славистите.

6. Четвъртият международен конгрес на славистите в Москва – 1958 г.

7. Петият международен конгрес на славистите в София – 1963 г.

8. Шестият международен конгрес на славистите в Прага – 1968 г.

9. Седмият международен конгрес на славистите във Варшава – 1973 г.

10. Осмият международен конгрес на славистите в Загреб и Любляна – 1978 г.

11. Деветият международен конгрес на славистите в Киев – 1983 г.

12. Десетият международен конгрес на славистите в София – 1988 г.

13. Единадесетият международен конгрес на славистите в Братислава – 1993 г.

14. Дванадесетият международен конгрес на славистите в Краков – 1998 г.

15. Тринадесетият международен конгрес на славистите в Любляна през 2003 г.

Изготвил програмата:

проф. дфн Иван Куцаров,

Катедра по български език