Skip to content

Откривателство vs. Измервателство

Mad_scientist“There are two possible outcomes: if the result confirms the hypothesis, then you’ve made a measurement. If the result is contrary to the hypothesis, then you’ve made a discovery.” (Enrico Fermi)

Не ми е известен контекста, в който бележития учен е казал това и то със сигурност не трябва да се приема като общовалиден принцип, а по-скоро като шеговито и остроумно описание на експерименталното откривателство. Колкото и шеговито да е това  описание, то винаги ме навежда на нерадостни размисли за начина, по който съвременните изследователи градят академична кариера. За съотношението между измервателството и откривателството. За това дали не залагаме предимно на проекти, в които преобладава рутинна дейност от тип “измерване” и риска за неуспех е минимален, вместо да проправяме пътеки през действително трудни и непредсказуеми територии в търсене на открития.

Когато мерило за успеха и надеждността на един изследовател е единствено количеството на публикуваните от него статии не е чудно, че сигурността на рутинното измервателство става предпочитана пред авантюризма на откривателството. В най-добрия случай “предпочитана пред” в горното изречение може да заменим със “средство за поддържане на”, но това не променя съществено тревожността на явлението. При това, под открития тук не разбирам задължително велики постижения, достойни за разглеждане от нобеловия комитет. Откривателство може да присъства и в преследването на далеч по-скромни цели. Ако за скромността на целите си, все пак, можем да намерим множество оправдания, то нищо не може да оправдае замяната на истинския изследователски дух с прагматично и самоцелно преследване на наукометрични показатели.

За съжаление не мога напълно да изключа себе си от тревожната тенденция. При все това, наред с неизбежния конформизъм и дребните хитрости, се старая да не забравям, че в този бизнес ме привлече преди всичко жаждата за откривателство. Ето защо ми се ще да имам смелостта да приключа с академичната си кариера преди да съм се превърнал в чиновник, чието основно достойнство е способността да маскира скучни работни планове като изследователски проекти.

6 Comments

  1. ksx wrote:

    В момента съм на един мрежарски симпозиум и сравнявайки го с подобни химични такива ми правят впечатления няколко неща. (1) аудиторията е доооста по-млада като възраст, (2) ентусиазъм лъха от участниците и организаторите, (3) има борба на идеи, а не на групички или гилдии, (4) залата не се опразва на половина след първата пленарна лекция…
    Относно научната им продукция – не мога да се изкажа адекватно.

    Wednesday, September 9, 2009 at 8:29 pm | Permalink
  2. angelov wrote:

    В отявлено приложните направления (“мрежарство” в случая)продукцията май се мери не толкова в публикации, колкото в работещи решения и пазарна реализация. Странното е колко лесно се забравя, че приложните технологии имат за основа много и най-различни фундаментални изследвания, които вече могат да страдат от споменатия в поста проблем.

    Sunday, September 13, 2009 at 10:18 am | Permalink
  3. ksx wrote:

    Не отричам, че трябва да се помнят и знаят основите. Уважение към фундамента. Вероятно обаче фундаменталните науки трябва да намерят начин за освежаване, което явно не отхвърляш като твърдение.
    🙂

    Sunday, September 13, 2009 at 11:43 am | Permalink
  4. angelov wrote:

    Не разбирам за какво освежаване говориш и какво отношение има то към хватките за надуване на “наукометрията” или обективността на последната.

    Sunday, September 13, 2009 at 10:43 pm | Permalink
  5. angelov wrote:

    Я вижте на какво попаднах преди малко в един друг блог:

    http://pipeline.corante.com/archives/2009/09/24/the_grant_application_treadmill.php

    Струва ми се съвсем уместно допълнение по темата, тъй като недъзите на механизмите за финансиране имат съществено отношение към конфликта, който се опитах да посоча. Даже последното изречение от поста ми удивително прилича на извода в цитирания линк:
    “We think we’re asking for scientists, but we’re really asking for fund-raisers and masters of paperwork. Surely it doesn’t have to be this way.”

    Saturday, October 3, 2009 at 11:13 pm | Permalink
  6. angelov wrote:

    Ааа, не :-)! Коментарите също са жестоки! Просто не мога да пропусна това:
    “The situation is much the same in Australia. I left academia for much the same reason. The very idea of outlining what you will discover in the next three years before you get your money, then doing what you predicted and writing as many fragmentary papers as possible to bump up your publication statistics…its a pathetic bureaucratic imitation of what real science should be. No wonder we end up wasting all our time doing unimaginative incremental science. We are all too terrified to take on real problems and difficult questions in case we get to the end of the three year funding cycle and haven’t cranked out enough papers.”

    Ако не беше писано 20-на дни след моя пост щях да си помисля, че съм го изплагиатствал 🙂

    Saturday, October 3, 2009 at 11:36 pm | Permalink

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*