Текст на отвореното писмо

До
Председателя на Народното събрание на Република България
Комисията по вероизповеданията и правата на човека
Комисията по правните въпроси
Комисията по външна политика
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Народните представители на Република България

О Т В О Р Е Н О   П И С М О

относно

Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,внесен от МС на 12.01.2018 (сигнатура 802-02-2)

Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,

С това писмо бихме искали да заявим категоричното си становище против ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция).

Ние активно и със загриженост следим обществения дебат през изминалия месец, като критично и задълбочено анализираме различните аргументи в подкрепа на Истанбулската конвенция, както и тези, които са против ратифицирането ѝ.

Въз основа на това смятаме, че:

  • са налице твърде много въпроси от правен, социален, морален, етичен, битов и др. аспекти, на които все още няма приемлив за обществото отговор от поддръжниците на Конвенцията. Липсва широк консенсус, който е задължителен по такъв тип въпроси. Показателен е и фактът на голямото разделение в Министерския съвет при гласуването на въпросната Конвенция;
  • българският народ и националните институции са подложени на огромен натиск за бързото приемане на Истанбулската конвенция, което е недопустимо в една суверенна държава. Основен принцип в международното право е, че международните договори се подписват доброволно. Самият факт, че други страни от Европа са приели Конвенцията, не е юридически или морален аргумент за приемането ѝ;
  • България е суверенна държава и тя трябва самостоятелно и без чужда намеса да приеме или отхвърли Истанбулската конвенция, без да ѝ се поставя етикет на “изостанала държава”;
  • Конвенцията не засяга първопричините за насилието, които се коренят в липсата на здравословна семейна среда. В този контекст, дори обратно – Конвенцията предлага мерки, целящи изкореняването на традиционни и семейни ценности;
  • Конвенцията изначало е асиметрична по отношение на насилието и поставя мъжа априори в позиция на насилник по подразбиране, а жената – в задължителна жертва по подразбиране. На тях дори им е отнета възможността да се помирят, в случай на проблеми във взаимоотношенията им;

С това писмо искаме ясно да заявим, че сме против насилието над всеки човек, в това число жени и деца. Конвенцията не добавя нищо полезно към съществуващите национални и международни закони срещу насилие и дискриминация, а въвежда неясно дефинирани и противоречиви текстове, за което съществуват анализи и категорични становища на множество юристи.

Вярно е, че от юридическа гледна точка Истанбулската конвенция не задължава България да легализира изцяло правото на самоопределяне на пола според вътрешното усещане на личността, както и браковете между еднополови.

Но по силата на чл. 4, пар. 3 от Истанбулската конвенция, България се задължава да признае принципното право лицето само да определя своя пол и да получи защита като жертва на насилие по Истанбулската конвенция, ако се самоопределя като жена (същото е записано и в § 53 от Обяснителния доклад към Истанбулската конвенция). Също така, Истанбулската конвенция задължава България да приведе в съответствие с нея действащото си национално законодателство. Затова, както стана ясно, правосъдният министър – г-жа Цачева е подготвила законопроекти за изменение на Закона за защита от домашното насилие и Закона за защита от дискриминация, за да осигури съответни права и на транссексуални, бисексуални, гейове, лесбийки, на лица, определящи сами пола си и т. н. По същия начин ЕС или СЕ биха могли да ни предложат приемане на други юридически актове, в които, без да ни задължават да легализираме т. нар. „трети пол“ и брака между еднополови, ще ни наложат да приемем принципното им съществуване и правно признаване, както и да защитим правата им в съответната друга област. Затова и в тази друга област ще трябва да променим националното си законодателство. И така, по същия начин, ще се стигне до признаване правата на лица, определящи своята идентичност въз основа на пола, в много обществени сфери. Това ще даде повод на тези лица, определящи сами своя пол, да изискат „равноправие“ с всички останали пред закона. Органите на ЕС също ще настояват за това. Поради което „ще се наложи“ да легализираме всецяло в българското законодателство „третия пол“, браковете между еднополови, осиновяване на деца от хомосексуалисти и от лица – трети пол. Ето как чрез Истанбулската конвенция и чрез други подобни юридически документи се цели постепенно и подмолно да се въведат и наложат в България „третият пол“, браковете между еднополови и т. н.

Също така, защитата от домашно насилие на лица, които сами определят своя пол по чл. 4, пар. 3 от Истанбулската конвенция налага, според чл. 14 от Конвенцията, на всяко образователно равнище да се обяснява на учащите се „съществуването на повече от два пола“ и „възможността“ всеки сам да определя своя пол, под претекст да не се упражнява насилие спрямо такива хора. Такъв подход обаче ще създаде объркване и стрес сред подрастващите и ще съдейства за тяхното морално деградиране. Като учени следва безусловно и еднозначно да заявим, че обективно и научно погледнато, половете се определят само и единствено при раждането на човека въз основа на съответните биологични характеристики. Ненаучно и пагубно за личността и обществото е юридически да се позволява човек сам да определя своя пол според своето вътрешно усещане.

Самият факт, че органът за мониторинг на прилагането на изпълнението на тази Конвенция – GREVIO е неподлежаща на контрол, безотчетна, над-държавна структура, съставена от именно такива сексуални малцинства, както дори и беглият преглед на фанатично поддържащите я букет от недържавни организации са достатъчно основание за отхвърляне.

Конвенцията е в противоречие с научното и основано на здрав разум разбиране за пола като бинарна физиологична даденост, гарантираща най-надеждна и ефективна система на биологично размножение, над която се надгражда социалната система за адекватно ролево поведение с цел надеждно демографско възпроизводство.

Смятаме за недопустимо образователните политики в държавата да се натоварват с нетипичната за народа ни джендър идеология. По същество тя насърчава в най-ранна детска възраст “разкрепостено” мислене и под предлог за “лична свобода” се стимулира преждевременна свръх сексуалност при децата. Припомняме, че както всяка една идеология, така и джендър идеологията не може да се обявява или утвърждава за държавна (чл. 11, ал. 2 от Конституцията на РБ).

Приемането и привеждането на Истанбулската конвенция в изпълнение в национален мащаб е равносилно на еднозначен отказ от суверенитет в областта на социалната политика и образованието и е държавно санкционирано съгласие българското общество да се самопредложи за своя сметка като опитна мишка за гигантски социален експеримент, провеждан по програма и методи от заинтересовани малцинства извън обществен и държавен контрол и при това извън страната.

Конвенцията по същество е с непълен текст, като неясно дефинираните текстове и общи формулировки налагат резонните въпроси: кой, как и кога ще определя смисъла на тези понятия, под чий натиск и в чий интерес!

Така формулирана Истанбулската конвенция по същество е грандиозен опит под маската на загриженост за жената да елиминира от семейството мъжа и бащата и да остави детето на волята на подкрепяни и контролирани отвън нестереотипни малцинства.

В този смисъл Конвенцията е особено опасна за стабилността на законовата уредба в България и устоите на обществения ред и управлението на държавата на основата на здравия разум и интересите на мнозинството.

В дебата за Истанбулската конвенция се наблюдават опити за всяване на страх в обществото, като се внушава, че неприемането ѝ ще доведе до увеличаване на насилието над жени и деца. Медии, политици и НПО злоупотребяват с личните трагедии на жертви на насилие. Естествено породилите се въпроси относно Конвенцията неправилно и манипулативно се представят като паническа реакция на страх от “неграмотни и неосведомени” граждани, които “подкрепят” насилието над жени и деца.

Въз основа на горното изложение, ние смятаме, че ако Конвенцията се ратифицира, то тя би имала катастрофален ефект за българското общество, а в дългосрочен план ще доведе до нежелано от всички противопоставяне, до саморазправа и насилие в обществото, включително над жени и деца, което ще е основание за налагането на тотален контрол над всички. Както вече показват и статистиките от страните, приели подобни джендърни практики в съответствие с исканията на Истанбулската конвенция, насилието сред обществото не пада, а расте, самоубийствата сред децата с объркани сексуални представи драматично скачат, демографските показатели са катастрофални. Растат и злоупотребите и несправедливото набедяване на напълно невинни мъже, злоупотребата от страна на деца срещу собствените им родители и прочие симптоми на социален хаос. Резултатът е точно такъв, какъвто е замислен от теоретиците на многостранната извратеност, което нас като учени, работещи с обективни емпирични данни, а не с идеологически клишета, не би следвало и да ни учудва!

С това отворено писмо в качеството си на университетски преподаватели, учени от академичната общност и граждани настояваме за категорично отхвърляне на законопроекта за ратифициране на Истанбулската конвенция.

Списък на преподаватели и служители, подредени по азбучен ред на малко име, подкрепящи отвореното писмо:

. . .