Покана за гръцко кино

BLOCK 12 IN SOFIA INVITATION EUROPEAN FILM AWARDS SELECTION_001

Posted in Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Покана за гръцко кино

Бюлетин на Международното дружество “Приятелите на Никос Казандзакис” – “Synthesis”

Synthesis Teuxos 35 GR_004 Synthesis Teuxos 35 GR_002 Synthesis Teuxos 35 GR_003 Synthesis Teuxos 35 GR_001Synthesis Teuxos 35 GR

Posted in Общи, Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Бюлетин на Международното дружество “Приятелите на Никос Казандзакис” – “Synthesis”

Пловдивските ономасти в Полша

XIX МЕЖДУНАРОДНА ОНОМАСТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ПОЛШАколективна снимка unnamed b7f72d58_o Заседание1(1)

В периода 20. – 22. 09. 2014 г. в първата столица на Република Полша – град Гниезно, се проведе 19. Международна ономастична и общополска конференция под надслов Функциите на собствените имена в културата и комуникацията. Основната цел на научното събитие беше презентацията на номинативните специфики на собствените имена и функциите, които изпълняват и са изпълнявали те както в съвременността, така и в миналото. Желан предмет на изследванията от страна на организаторите (Института по славянска филология и Института по граматика на съвременния полски език и ономастика) бяха когнитивните основи на номинативните актове, причините за промените в именуването, мотивите за възникване и образуване на собствени имена в диахронен и синхронен аспект, като се стигна до обособяване на докладите в следните тематични кръгове:  историческите и съвременните оними в контекста на съвременните културни и комуникационни промени; nomina propria в съвременния и историческия дискурс, модата в именуването; новите имена – новите медии; номинативната прагматика (ефективна комуникация с участието на собствените имена); функциите на собствените имена в литературното и узуалното пространство; йерархията  в онимните системи на езиците; функциите на естествения език и на собствените имена; онимната идентификация и комуникацията; причините за промени в именуването на хора, географски, вътрешноградски и веществени обекти, както и когнитивните параметри на номинативния акт.

В този така престижен за славянската академична общност научен форум своите компетентни изследвания представиха 128 филолози (повечето от които изявени ономасти) от 12 страни в Европа – Чехия, Словакия, Полша, Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия, Хърватия, Македония, Германия и Австрия. Заседанията, разпределени в четири паралелни секции през трите дни на конференцията, се проведоха в Познанския университет „Адам Мицкевич“ – филиала „Европейски колеж“ в Гниезно. От българска страна участие взеха проф. д.ф.н. Лиляна Димитрова-Тодорова (ИБЕ при БАН – пенсионер), проф. д-р Анна Чолева-Димитрова (ИБЕ при БАН, ръководител на Секция „Приложна ономастика“ – задочно участие), проф. д-р Кирил Цанков (Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, директор на Центъра по българска ономастика), гл. ас. д-р Пело Михайлов (Аграрен университет, Пловдив), доц. д-р Борян Янев (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“), ас. Гергана Петкова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – задочно участие) и докт. Стойно Спасов (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Както се вижда, Пловдивският университет бе представен от доц. Борян Янев и докт. Стойно Спасов, които изнесоха доклади в областта на контрастивната антропонимия и по-конкретно – в проблемната област на фамилните имена. Борян Янев запозна участниците с изследване на фамилните оними у българите и немците, разкриващи антропоморфни характеристики, докато Стойно Спасов се спря на материалната култура у българите и поляците, съхранена във фамилните им имена, мотивирани от названия на професии. И двата доклада бяха високо оценени от световноизвестни специалисти в областта на антропонимията. Друго постижение на пловдивските участници беше модерирането от доц. Борян Янев на една от най-тежките секции в програмата на научния форум, непосредствено след пленарните доклади, в която имаше реферати на няколко езика и в различни ономастични сфери.

Председател на организационния комитет беше световноизвестната специалистка по литературна ономастика – проф. д.ф.н. Ирена Сарновска–Гифинг. Останалите членове също нямат нужда от по-подробно представяне, тъй като са прочути с научните си постижения в международен план: проф. д.ф.н. Карол Цирхофер, проф. д.ф.н. Богдан Валчак, проф. д.ф.н. Елиза Гжеляк, проф. д.ф.н. Мариола Миколайчак, проф. д.ф.н. Мечислав Баловски, проф. д.ф.н. Анджей Шерадзки, проф. д.ф.н. Малгожата Руткевич-Ханчевска. Специално внимание заслужават секретарите на конференцията – д-р Патрик Боровяк и Ева Новак-Пастерска, с огромната им заслуга за перфектната извънаудиторна част от научния форум – посрещане и настаняване на участниците, транспорт, техническо обслужване (вкл. и симултанен превод на английки език), пансион, тържествени обеди и вечери, кръгли маси, екскурзии и др. Не трябва да пренебрегваме и факта, че в рамките на конференцията се проведе и традиционната среща на Международната ономастична славистична комисия под председателството на проф. д-р Артур Галковски от Университета в Луч, в която представител на Пловдивския университет е доц. д-р Борян Янев.

Бихме искали да откроим и някои от докладите, които имахме удоволствието да слушаме. Световноизвестният немски ономаст от гр. Кил – проф. Фридхелм Дебус, изнесе впечатляващ доклад за именуването в Германия с оглед почитането на светци от православния календар и тенденциите в тази практика. Проф. Едвард Бреза предложи разсъжденията си за полските фамилни имена от типа Beus(z), Deus(z), Meus(z), Teus(z), които той подлага на етимологичен и словообразувателен анализ.  Проф. Ванда Шуловска анализира фамилните имена в Полша по изоглоси и формантни характеристики. Проф. Леонарда Дацевич ни запозна с промените, на които са подлагани полските лични и фамилни имена по време на руската царистка власт, като се фокусира върху факта, че католическите календарни имена са заменяни с православни имена. Проф. Мария Малец отбеляза различни промените в личноименната система, свързани с цивилизационните промени, промените във вярванията и системата от ценности на общоевропейски фон. Проф. Антолий Поповски изнесе изключително задълбочен доклад за спецификите на украинските прозвища, свързани с юриспруденцията с особен акцент върху семантичния и словообразовалния аспект на онимите. Проф. Мария Биолик изнесе наблюденята си върху собствените имена във варминските приказки, предания, и легенди; акцентира на културообразуващата роля на имената (кумулативна функция на езика). Проф. Малгожата Магда-Чекай постави на дневен ред галицизмите в полския език, произлизащи от антропоними. Основна цел е да се докаже същността и начините на функциониране на заемките от френски език в полски език. Проф. Карол Циерхофер разкри топонимите като национални символи, свързвани с общоевропейската култура, например: Варна, Термопилим, Сталинград, Грюнвалд. Проф. Барбара Чопек-Копчух говори за основните мотивационни фактори при избора на названията на населените места, като основната цел на работата ѝ е да покаже мотивацията в миналото и в съвремието при смяната на названията на населените места. Проф. Йежи Дума подложи на етимологичен анализ топонимите (местни названия, хидроними и др.) от Западното Поморие (Полша). Проф. Артур Галковски изнесе иновативен доклад за маркетинговата функция на хрематонимите в проприално-комуникативното пространство. Представителката на Института за немски език – д-р Инге Били, представи задълбочена концепция за изготвяне на немски топонимен речник, съдържащ географски собствени имена, мотивирани от антропоними. Много доклади бяха посветени на собсвените имена на вътрешноградските обекти и търговските дружества. Други учени предложиха анализите си по отношение на антропонимите в литературата и политиката, както и върху вторичните антропонимни маркери на личността – прякори, прозвища, потребителски имена и филоними.

Не можем да не изкажем огромното си задоволство от участието в представеното научно събитие от международен характер. Пожелаваме на колегите от Университета „Адам Мицкевич“ в Познан – утвърден европейски ономастичен център, да продължават политиката си към съхранение и популяризиране на една от най-сериозните езиковедски области, изискваща солидни и всеобхватни интра- и екстралингвистични диахронни и синхронни познания, каквато е ономастиката.

Posted in Общи, Сектор "Езикознание" | Comments Off on Пловдивските ономасти в Полша

Едно незабравимо пътешествие…

Малко преди края10443524_10203882510644484_6453809970166643637_n

Елис Еминова, БЕТЕ, 4. курс

Малко преди натоварената изпитна сесия имахме удоволствието да се разнообразим и да разпуснем с една тридневна екскурзия до Турция. Екскурзия, която се провежда за четвърта поредна година благодарение на Генералното консулство на Турция в гр. Пловдив с генерален консул – господин Шенер Джебеджи. На самото пътешествие бяхме съпроводени от зам. Консулът – г-н Ахмет Келоглу, и преподаватели от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. д-р Иван Чобанов, доц. д-р Борян Янев, гл. ас. д-р Ани Кемалова и ас. Харун Бекир. Целта на екскурзията бе да стимулира нас, студентите от специалност „Български език и турски език”, към по-голям интерес към 10415677_10204302146217988_7950736092983154398_n  10372307_900468009979158_6136356491865677741_n 10393178_900468129979146_7926927054306899921_n 10342004_10204302161058359_7947405359666006936_n10371976_10203882508484430_1062754140215475976_n 10353103_10203889747025389_4645138103885562666_n 10247207_10203889750665480_4831168048283779941_n  културата и езика на югоизточната ни съседка.

По този начин ние се запознахме на живо с красотите, които крие страната между два свята. Бяхме културно опиянени, макар времето да беше ограничено. Градовете, които посетихме, бяха Текирдаа и Истанбул. Отседнахме в Текирдаа, като наш домакин беше Университет „Намък Кемал”, представляван от д-р Хасан Кайа и д-р Мехмет Акиф Йалчинкая, които ни очароваха с топлото и гостоприемно посрещане. С гостоприемство, типично за турската култура, те постоянно внимаваха да не ни липсва нищо. Голямо впечатление ни направи  базата на Университета. Всичко е чисто ново, с най-модерната техника, с най-нужните удобства – затворено в своеобразно университетско градче. Силно се наблягаше на сигурността на студентите. Например в общежитията се влизаше с пръстов отпечатък. Инфраструктурата на Университета е впечатлителна, само спортният им комплекс включва зала за баскетбол, волейбол, футбол на малки врати, басейн, пилатес, бокс, кикбокс и за някои източни бойни изкуства. Също така имахме възможността да се запознаем с колеги от този университет, изучаващи турски език и литература. Беше много приятна среща с позитивно настроени хора и положителни емоции. Особено внимание ни бе оказано от ректора на Университета – проф. Осман Шимшек, който ни покани на среща с почерпка в кабинета си и подари на всички студенти и преподаватели рекламни материали на Университета „Намък Кемал”.

В самия град Текирдаа успяхме да се насладим на вечерна разходка по крайбрежието. Не пропуснахме да опитаме и традиционните турски чай и турско кафе, наблюдавайки рибарите, които разплитаха своите мрежи. Посетихме къщата музей на известния поет и писател Намък Кемал (1840–1888). Опитахме и от популярните за Текирдаа чикюфтета, както и пейнир хелваси (халва от сирене) – любим за мен десерт. Имахме и време за пазаруване, без което не може.

Вторият ден беше отреден за посещение на град Истанбул. Разбира се, успяхме да видим много малка част от него, все пак Истанбул е мегаполис, който дори и самите му жители не могат да опознаят напълно. Първо посетихме Миниатюрк. Музей, който включва всички туристически забележителности на Република Турция в едно затворено пространство – под формата на миниатюри. Впечатлени от всичко събрано зад вратите на музея, се надпреварваме кой до коя миниатюра на забележителност да се снима. Имахме и няколко часа за разглеждане на града и пазарене. Египетският пазар ни пленява с пъстротата си – подправки, локуми, наргилета, златарски магазини, килими, сувенири, баклави, накити – всичко, за което може да се сети човек. Не пропуснахме и популярната разходка с кораб по Босфора. Още с потеглянето се усеща успокояващия полъх на вятъра, подготвящ ни  сякаш за красотите, които ще видим. На връщане плаването ни бе съпроводено от гръмотевици, градушка и дъжд, което по никакъв начин не развали нашето приключение, а напротив – добави още един цвят в дъгата от емоции.

През цялото пътуване атмосферата в автобуса беше наситена от песни, усмивки, закачки, стихотворения и много, много смях.983696_10203233828720429_8415911230736523964_n

Posted in Общи, Сектор "Езикознание", Сектор "Турски език" | Comments Off on Едно незабравимо пътешествие…

От вечерта на турската поезия

 

10409563_890742107618415_2086927944795532257_n 10410400_890742167618409_3265852422565029168_n 10360683_890742014285091_2365682470399706452_n 10403053_890742124285080_430929855171751835_n 10405277_890742074285085_7436566457441251927_n 10330495_890741834285109_3789315416469381868_n 10325367_890741864285106_2112267263118214937_n 10325285_890742047618421_6635120889840440982_n 10277449_890742050951754_2260897381496283218_n 10268610_890742140951745_7775780302661123590_n 1908317_890741837618442_6943775432108842225_n Отзив от студентката Елис Еминова 

Вечер на турската поезия

 

На 19.05.2014 г. в Хотел „Рамада – Тримонциум“ в Пловдив се проведе Вечер на турската поезия организирана от студентите на ПУ„Паисий Хилендарски“, специалност Български и турски език. В рецитала участваха студенти изучаващи турски език от Iви до IVти курс, които изпълниха стихотворения на известни  турски поети, като Назъм Хикмет, Джан Юджел, Ахмет Хамди Тампънар, Бедри Рахми, Бехчет Неджатигил, Атила Илхан и други. Освен стихотворения филолозите изпълниха и няколко песни, с които допълнително допринесоха за доброто настроение на гостите. Специалната изненада на двучасовия рецитал беше изпълнението на Генералният консул на Република Турция в Пловдив Шенер Джебеджи, който изпълни стихотворение от собственото си творчество.

Специалността „Български турски език“ е създадена през 2009 г. в отговор на нарастващия интерес към изучаването на културите и езиците на страните, които са наши съседи. През 2013 г. е първият випуск на специалността. През тази година ще приключат обучението си вторият випуск студенти.

Сред гостите бяха и Генералният консул на Република Турция Шенер Джебеджи, проф. Иван Чобанов, доц. д-р Станка Козарева,  доц. д-р Надя Чернева, както и други преподаватели от Пловдивския университет, представители от Хотел „Рамада – Тримонциум“ – Пловдив, родители и граждани.

Автор: Елис Еминова, БЕТЕ, ІV курс

 

Posted in Сектор "Турски език" | Comments Off on От вечерта на турската поезия

Покана за изложба „По стъпките на учителите”

Уважаеми колеги,

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” организира
изложбата „По стъпките на учителите”, посветена на празника на славянската
писменост 24 май и на 145-та годишнина от основаването на Българската
академия на науките.
Изложбата ще бъде достъпна за посетители във фоайето на Централно
управление на Българската академия на науките от 23.05.2014 г. до
30.05.2014 г.

Каним Ви на откриването на изложбата на 23.05.2014 г. от 12:00 ч. То ще
бъде съпроводено от брифинг, на който ще бъдат представени речници и
справочници на Института за български език, достъпни в интернет, с основен
акцент „Дигиталното бъдеще на науката за българския език”.

Изложбата представя книги и документи, отразяващи важни области от
изучаването на българския език: исторически, диалектни и съвременни
речници; граматики на българския език и граматическа литература; диалектни
атласи; трудове на видни български езиковеди, свързали професионалната си
съдба с ИБЕ; трудове на съвременното поколение изследователи от ИБЕ;
издаваните списания с екземпляри от първия до последния актуален брой.

Дарение – книги на автори от Института за български език.
От колегите от Института за български езикИБЕ

Posted in Общи | Comments Off on Покана за изложба „По стъпките на учителите”

Покана за публична лекция

Покана за публична лекцияУважаеми колеги,

Във връзка с Правилника на ПУ за заемане на академични звания на 27. 05. 2014 г. от 17 ч. в 7 с.з. ще се проведе публичната лекция на проф. д-р Иван Чобанов.

Ще се радваме на присъствието ви.

От членовете на Катедрата по общо езикознание и история на българския език

Posted in Общи | Comments Off on Покана за публична лекция

Покана за Вечер на гръцкия език

Покана за Вечер на гръцкия език

Posted in Общи, Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Покана за Вечер на гръцкия език

Покана за литературна среща с гръцката писателка Теофано Калояни

Литературна среща с гръцката писателка Теофано Калояни

Posted in Общи, Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Покана за литературна среща с гръцката писателка Теофано Калояни

Класирането от XV конкурс по превод на гръцка поезия и проза

 

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЕТНАДЕСЕТИЯ СТУДЕНТСКИ КОНКУРС

ПО ПРЕВОД НА НОВОГРЪЦКА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

(2014 г.)

 

 

БАКАЛАВРИ

Проза

 

Първа награда – не се присъжда

Втора награда – не се присъжда

Трета награда – Таня Младенова (ПУ „Паисий Хилендарски”, спец. Български език и новогръцки език)

 

Поезия

 

Първа награда – Дора Савова (СУ „Св. Климент Охридски”, спец. История)

Втора награда – Александра Стоянова (ПУ „Паисий Хилендарски”, спец. Балканистика)

Трета награда – Полина Малинова (ПУ „Паисий Хилендарски”, спец. Балканистика)

 

МАГИСТРИ

Проза

Първа награда – Илия Поповски(СУ „Св. Кл. Охридски”, Магистърска програма „Литературознание“)

Втора награда – Таня Младенова (ПУ „Паисий Хилендарски”, спец. Български език и новогръцки език)

Трета награда – Венета Шонева (ПУ „Паисий Хилендарски”, спец. Балканистика)

 

Поезия

Първа награда – не се присъжда

Втора наградаПетра-Мария Илиева (Университет на Съри, Великобритания)

Венета Шонева (ПУ „Паисий Хилендарски”, спец. Балканистика)

Трета награда – не се присъжда

 Магдалена Лазарова от 4 курс “Балканистика”спечели поощрителна награда от Конкурса за есе на Гръцката фондация за култура – София, на тема “Гръцката култура – начало и мост към европейските ценности”.

 

Наградите ще бъдат връчени на 28.05.2014 г. във Френския институт (ул. „Дякон Игнатий”2).

 

Победителите бяха излъчени от комисия в състав: Атанас Сугарев (Сдружение на преводачите), проф. Стойна Пороманска, д-р Драгомира Вълчева, д-р Екатерина Григорова, д-р Мария Христова, ас. Нели Методиева.

 

Posted in Общи, Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Класирането от XV конкурс по превод на гръцка поезия и проза

Покана за Вечер на турската поезия

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра „Общо езикознание и история на българския език”

Сектор „Турски език”

 

 

 

                                    Имат удоволствието да ви поканят на

 

                   Вечер на турската поезия

на 19 май 2014 г.

от 18:00 ч

Хотел  Рамада-Тримонциум”– Пловдив
Зала
„Тракия”

Posted in Сектор "Турски език" | Comments Off on Покана за Вечер на турската поезия

Конкурс за адаптиране на текст по старогръцка комедия – резултати

Резултати от конкурса:

  1. І-во място – Мария Зайкова, 5 курс “Балканистика”, за адаптиран сценарий по “Жените в Народното събрание” на Аристофан
  2. ІІ-ро място – Ненко Вангелов, БЕНгрЕ, за адаптиран сценарий по “Лизистрата” на Аристофан 
  3. ІІІ-то място  – Магдалена Лазарова, 4 курс “Балканистика”, за адаптиран сценарий по “Жените в Народното събрание” на Аристофан
Posted in Общи, Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Конкурс за адаптиране на текст по старогръцка комедия – резултати

Излезе новата книга на доц. Борян Янев

Untitled-1Доц. д.ф.н. Вера Тервел Маровска

Трудът на доц. д-р Борян Янев съдържа 413 страници, 183 от които са теоретична част (а самият речник обхваща 240 с.). Специално подчертавам това, преди да изтъкна най-важното му достойнство, а именно – че съчетава в оптимално съотношение теоретическо и практико-описателно изследване, което само по себе си не е често срещан факт в научноизследователската практика. Създаването на речници е едно от особено задължаващите призвания на филологическите колегии, тъй като те са най-прекият път към популяризирането на лингвистичните знанията в неспециализираните колективи. Освен това речниците се изработват изключително трудно и изискват последователност и акуратност, каквито не всеки притежава.

Както отбелязва сам авторът, монографията „е написана в духа на неохумболтианството и лингвокултурологията в пресечните й точки с когнитивната лингвистика. В основата на съжденията стои насочеността към човека, към неговия ментален и социален свят, отразен в езиковата му памет, проявена реално чрез речта”. Подборът на анализираното явление в настоящата книга – образните сравнения – също предоставя данни за наблюдения и изводи, пречупени през семантико-семиологическата страна на естествените езици и в модерната през последните десетилетия лингвофилософска традиция. Нейното налагане в световен мащаб не е неочаквано, а естествено следващо анализаторското „отегчение“ от формалното моделиране и схематичните теории в езикознанието. Макар и дали немалко на съвременната наука, те налагат обмисляне на научните интерпретации и през призмата на чисто човешкото отношение към езика като средство за комуникация в общества от антропоцентристки тип като европейските. В този смисъл изследването е актуално и е в духа на когнитивните тенденции в съвременното езикознание. Задълбоченият му характер е довел до важни изводи с психолингвистичен, етно- и социолингвистичен характер, а също и свързани с движението в ценностните и естетическите критерии на съвременните общества.

Към проблематиката е подходено компетентно и отговорно, което потвърждава зрялото отношение на автора към научноизследователския процес. Логично и смислено е по-аналитичното представяне на феномена сравнение изобщо, включително и като експресивно-естетически феномен, тъй като в познавателен аспект мултифункционалната гледна точка също е приносна.

Съпоставените сравнения са от два флективни и аналитични индоевропейски езика с различна историческа и културологична същност. За българското езикознание изследването запълва главно от семантико-семиотично гледище недостатъчното проучване на компаративните структури заради традиционния му характер. Английският език е любопитна емпирия поради сравнителната си консервативност, заради която може да се разглежда като изразител на по-стабилна ценностна система, на особена картина на света с ментално-лингвистични концепти, следствия от специфичен гносеологически подход. Както е убеден и самият В. Хумболт, „езикът е показател за настоящия мисловен обем на неговите носители… за езиковото възприемане на света“.

Образните сравнения са изследователски обект и на други хуманитарни науки. Изследваните тематични групи от лексикални признаци обхващат двата най-важни аспекта на човешкия поглед към света – физическия и психическия, а като цяло и проблемът за антропоцентризма като постулат в древната гръко-римска и свързаната с нея съвременна европейска цивилизация.

Свойства на характера и темперамента, от една страна, и умствени и интелектуални свойства, от друга, са двете големи групи психически характеристики. Образите са обособени като позитивни и негативни. Физическите характеристики са разделени на: външни признаци на личността, физически състояния и динамични физически признаци.

В самостоятелен раздел се коментират оксиморонните сравнения по тип експресивни алогизми. Този вид компаративни структури са отделна субкатегория, изградена на базата на антиномията. Подробно се анализират и допълнителните свойства на образните сравнения – доста често носители на алогичност с иронична експресия.

За изготвянето на прилежащия към изследването речник са ексцерпирани 6148 образни сравнения в българския и английския език, съотнесени към 171 адективни и вербални признака по строго определени критерии. Отбелязани са всички тъждествени или сходни изрази, оксиморонните сравнения, случаите на аналогичност без пълна идентичност между сравненията в двата езика.

Изследването е интересно и новаторски реализирано; то носи информация за непознати и по-рядко коментирани особености на инвариантните езикови структури, каквито са образните антропоцентрични сравнения, и за способността им да отразяват културата и ценностните критерии на обществото. Настоящата монография отговаря на всички изисквания за научност, за оригиналност и приносност на извършените наблюдения и заключения.

Демонстрирана е изследователска компетентност, предполагаща не само отлични лингвистични познания, но и осведомяване в областта на философията и психологията на когнитивността, със социо- и психолингвистиката и ред други специфични области на знанието.

Posted in Общи | Comments Off on Излезе новата книга на доц. Борян Янев

Работа в Гърция за студенти

Консултантска компания “Job Trust” набира персонал за Гърция в сферата на туризма за лятото на 2014г. Работата е подходяща за студенти. След завършване на работния период се дава сертификат за успешно преминато практическо обучение.  Компанията организира в Пловдив среща с потенциални кандидати, на която ще има представяне на възможностите за работа и интервюта.  Събитието ще се проведе от 14:00 до 16:00ч. на 9.04.2014г. в Парк хотел Пловдив (бул. “Санкт Петербург” 38).

Untitled

Posted in Общи, Сектор "Новогръцки език" | Comments Off on Работа в Гърция за студенти

Покана

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Филологически факултет
Лингвистичен клуб Проф. Борис Симеонов”
Съюз на учените в България – Пловдив

Уважаеми колеги,a

имаме удоволствието да Ви поканим за участие в

Шестнадесетата национална научна конференция

за студенти, докторанти и средношколци,

посветена на 100-годишнината от смъртта на Пейо К. Яворов

 СЛОВА… КОИТО СВЕТЯТ В МОЯ ПЪТ

Конференцията ще се проведе на 8 и 9 май 2014 г. в гр. Пловдив (Дом на учените, ул. „Митрополит Паисий” № 6). Заседанията ще се организират в две основни секции – по езикознание и по литературознание (за бакалаври, магистри и докторанти). За повече информация тук.

Posted in Общи | Comments Off on Покана