Skip to content

Не точно плагиатство

Но почти толкова неетично. Не стига, че са преписали уводните изречения от моя статия, ами на това отгоре не са имали и елементарното благоприличие да я цитират! Не е като да не са знаели за съществуването ѝ все пак, нали от там са си взели увода и по-голямата част от литературния обзор:

Molecules 9 (2004) 694, Angelov et al.

.

.

Six years later…

Tetrahedron 66 (2010) 6924, Abdolali Alizadeh et al.

Домино и други неща

Първата публикация по низвергнатия ми проект вече е факт. Какво е общото между двете изображения можете да разберете от Synlett. Радвам се, че резултатите бяха приети за публикуване като предварително съобщение в не до там зряла форма, защото предстои проекта да бъде замразен за по-добри времена. Надявам се тези времена все някога да дойдат, а междувременно ще си пробвам късмета на английска земя. Няма да ми е за първи път, но дано този път успехите са повече от разочарованията.

Извращения

Изображение: fishki.net

Случаят с изверга, изгаврил се куче, за пореден път потвърди максимата, че новина не е, когато куче ухапе човек – новина е, когато човек ухапе куче. За съжаление, оказва се, че не само новина, а и повод за организирано негодувание може да бъде само втория сценарий. Чувствителните душици от мрежата за сплетни и клюкарстване, по-известна като Фейсбук, набързо се организираха, спретнаха група и пожелаха жестокостта към животните да се разглежда като криминално деяние, а конкретния извършител да бъде линчуван, по възможност мъчително. Бих подкрепил подобна проява на гражданска активност (без частта с линчуването), ако тя не беше подозрително умело яхната от някои кучезащитни организации, чиято любов към животните граничи със зоофилия. Бих я подкрепил ако някои много по-потресаващи факти (като този, този, този, този и този) бяха предизвикали поне наполовина толкова състрадание и гняв. Не на последно място, бих я подкрепил ако безстопанствените кучета нямаха статут на свещени животни съгласно вече действащия закон. Тъй като нито едно от тези условия не е изпълнено, предпочитам да наблюдавам развитието на процеса и да размишлявам върху представите за милосърдие и жестокост в контекста на междувидовите отношения. И тъй като не мога да реша дали е милосърдно някои животни да бъдат колени на поточни линии, а жестоко популацията на други да се контролира чрез приспиване или пък е жестоко това със заколението, а милосърдно – приспиването, ще приключа този пост с единственото в което съм уверен: Уважаеми зооактивисти, извършителят на подобно деяние несъмнено трябва да бъде въдворен за принудително психиатрично лечение, но ако вие намирате за необходимо да поддържате живота на нещастното животно, вместо незабавно  да го приспите, то вие също имате нужда от подобно лечение!

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/10/07/796275_purvi_sme_v_evropa_po_zabolevaemost_ot_kucheshka_teniia/

Веществата и техните изображения

Breaking the law

Злополучната поправка в закона за наркотиците успя да привлече огромно медийно внимание преди всичко в контекста на голямото надцакване между президент и премиер. Начетохме се на анализи, конспиративни теории, юридически тълкувания и какво ли още не. Никой, обаче, не постави съществения въпрос: Какво всъщност означава “изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество”? Как недъгавата конструкция “изображение на вещество” може да намери място в какъвто и да било закон, за мен е непонятно. Под ударите на такъв един закон би попаднало всяко изображение на бял прах, независимо дали става дума за готварска сол, захар, бебешка пудра и въобще по-голямата част от познатите на науката вещества. Изображенията на таблетирани лекарства трябва да бъдат забранени, а редица масла с хранително или козметично предназначение не трябва да бъдат рекламирани, тъй като по външния си вид изключително много наподобяват амфетамин-база. В този ред на мисли, “сбъркания” вариант на поправката ми звучи доста по издържан.

Вероятно големият напън на юридическите корифеи е имал за цел да разкара конопеното листо от онази бутилка, но всъщност никое листо не може да бъде разглеждано като вещество, независимо какви са разбиранията на юристите по въпроса. Ако това все пак се случи и  съдът постави знак за равенство между вещество и традиционен растителен източник за получаването му, то същата съдба трябва очаква и Ален Мак, а заради двусмисленото си наименование да му мисли и Кока Кола.

Вместо да се опитват да съставят наукоподобни дефиниции, за законотворците би било по-лесно да изготвят списък със забранени изображения, който да бъде допълван при необходимост. Като начало може да започнем с Коноп, Боб Марли, Towelie и Диего Марадона. Други предложения?

Проекти, проекти …

preussin

(+)-Preussin

Вчера, най-после, получих рецензиите за проекта, с който участвах в конкурсната сесия “Млади учени” 2009 и който Фонд “Научни изследвания” отхвърли малко преди коледа. Стори ми се някак странно, че научната стойност на проекта е оценена по-високо от чуждите рецензенти – съответно с по 19 и 20 точки от възможни 20, докато българинът е дал скромните 15. Друго любопитно нещо е, че научната стойност на проекта формира само около ¼ от цялостната оценка, което означава, че ако се издъните от към формални показатели в останалите три категории, то целия проект въпреки научната си стойност може да потъне сериозно в класирането. Като цяло рецензиите са ласкави, с общи оценки съответно 69, 68 и 63 точки при максимум 75. Макар и без финансиране от ФНИ, работата по този проект вече върви с пълна сила и се надявам съвсем скоро да мога да публикувам един силен коз за следващата конкурсна сесия.

alkaloid

Ъпдейт (26.02): Със или без козове, оказва се че тази година конкурси и  пари от ФНИ няма да има. Следващата пък май вече няма да минавам за млад учен, а се съмнявам, че и за стар (разбирай хабилитиран) ще мина, така че мога да забравя за Фонда. Жалко, защото тъкмо ми хрумна, че подхода който смятам да приложа за синтез на (+)-преусин може да се използва и за получване на някои интересни тропанови алкалоиди.

Преглед на печата (съвпадения)

Владимир Буковски посети България и в прав текст каза неща, които мнозина си мислят, но малцина се осмеляват да споделят открито. Посланието му бе простичко:   Утопичният стремеж към равенство и политическа коректност може да приеме уродливи форми ако бъде поставен в хранителна среда от конформизъм и глупост.

Младите социалисти побързаха да му се присмеят и го обявиха за изкукал дядка, по същество доказвайки твърдението, че утопистите за нищо на света не признават своите поражения.

В Ню Йорк, пък, отбелязаха 60 години китайски комунизъм. Тържество на толерантността и културното многообразие от където и да го погледнеш. Може би за следващата годишнина трябва да очакваме и манифестация. Всъщност, там така или иначе си манифестират редовно, може просто да поканят китайски гейове комунисти за следващия прайд.

Structure and reactivity in organic chemistry

Moloney-final.inddТези дни пристигна поръчката ми от Wiley-Blackwell. Доставката беше бърза и безпроблемна – директно до посочения адрес и без разправии с митници. Разплащане – онлайн, с мастъркард. Почти се почувствах европеец 🙂

Особено съм доволен и от самата книга, която горещо препоръчвам на всички практикуващи органици (доколкото този рядък вид още се среща по нашите земи). След леко разочароващо начало, въвеждащо твърде основни понятия, бързо става ясно, че това не е книга за начинаещи, а ценно и добре систематизирано помагало за всеки органик, независимо от нивото му. Кратко и съдържателно са разгледани  почти всички типове реакции и реакционни интермедиати, като при това са направени добри и уместни връзки с концепцията за защита на функционални групи.

Като средство за попълване на пропуснати знания или за припомняне на позабравени такива, тази книга заслужава място във вашата библиотека.

Откривателство vs. Измервателство

Mad_scientist“There are two possible outcomes: if the result confirms the hypothesis, then you’ve made a measurement. If the result is contrary to the hypothesis, then you’ve made a discovery.” (Enrico Fermi)

Не ми е известен контекста, в който бележития учен е казал това и то със сигурност не трябва да се приема като общовалиден принцип, а по-скоро като шеговито и остроумно описание на експерименталното откривателство. Колкото и шеговито да е това  описание, то винаги ме навежда на нерадостни размисли за начина, по който съвременните изследователи градят академична кариера. За съотношението между измервателството и откривателството. За това дали не залагаме предимно на проекти, в които преобладава рутинна дейност от тип “измерване” и риска за неуспех е минимален, вместо да проправяме пътеки през действително трудни и непредсказуеми територии в търсене на открития.

Когато мерило за успеха и надеждността на един изследовател е единствено количеството на публикуваните от него статии не е чудно, че сигурността на рутинното измервателство става предпочитана пред авантюризма на откривателството. В най-добрия случай “предпочитана пред” в горното изречение може да заменим със “средство за поддържане на”, но това не променя съществено тревожността на явлението. При това, под открития тук не разбирам задължително велики постижения, достойни за разглеждане от нобеловия комитет. Откривателство може да присъства и в преследването на далеч по-скромни цели. Ако за скромността на целите си, все пак, можем да намерим множество оправдания, то нищо не може да оправдае замяната на истинския изследователски дух с прагматично и самоцелно преследване на наукометрични показатели.

За съжаление не мога напълно да изключа себе си от тревожната тенденция. При все това, наред с неизбежния конформизъм и дребните хитрости, се старая да не забравям, че в този бизнес ме привлече преди всичко жаждата за откривателство. Ето защо ми се ще да имам смелостта да приключа с академичната си кариера преди да съм се превърнал в чиновник, чието основно достойнство е способността да маскира скучни работни планове като изследователски проекти.

Убиват ли фармацевтичните корпорации?

Trovafloxacin

Trovafloxacin

На 3.8.2009 г. в интернет изданието на вестник “Сега” се появи водеща новина, озаглавена “Pfizer се отърва със $ 75 млн. компенсация за убийството на деца в Нигерия”. Като човек с професионални интереси в областта на химията на лекарствените вещества бях силно заинтригуван на какво основание действията на един от световните лидери във фармацевтичната индустрия са окачествени като “убийство”.

Бърза справка по темата показва, че оръжието на това “убийство” е преминало сериозни клинични изпитания преди да се появи на африканска земя в разгара на менингитна епидемия, при условия на ниска хигиена и твърде оскъдно медицинско обслужване. Въпросните окаяни условия правят Нигерия едно от малкото места, където въобще е възможно да бъде ефективно изпитано действието на лекарството върху деца. Казано по друг начин – в развития свят такива епидемии няма,  а болните от менингит деца няма какво да губят – никое от познатите и утвърдени лекарствени средства не им гарантира спасение. Сред 100-те деца лекувани с Trovan относителния дял на смъртните случаи не е по-голям от този при лекуваните по друг начин. Предвид това и факта, че менингитната епидемия в Кано убива 12 000 души, никой от които не е бил третиран с Trovan, някак си от само себе си се прокрадват въпроси: Дали пък пациентите в тестовата група не са починали въпреки, а не благодарение на лекарството?  Дали цялата тази истерия не е резултат от опитите на едни хора да изнудят богата (и поради това лоша) корпорация за много пари? И в крайна сметка – не е ли пресилено да говорим за “убийство”? Може би за намиране на отговорите биха помогнали статистическите данни, които показват, че малко след случая “Кано” Trovan е бил безмилостно стоварван върху 300 000 американски пациенти месечно, но странно как е успял да “убие” само 6 души от над 2.5-те милиона лекувани с него, преди употребата му да бъде силно ограничена. Тема на друга дискусия e до колко това ограничение е оправдано.

Странични ефекти се наблюдават при всяко лекарствено средство и целта на този текст не е анализ на съотношението полза/вреда при Trovan или безусловна защита на Pfizer. Може би ще бъдете стъписани да прочетете дори листовката в обикновена кутия аспирин, но това не означава, че трябва да се откажем от употребата на познати и търсенето на нови лекарства. Лекарят винаги е изправен пред отговорното решение дали потенциалната полза от едно лекарство оправдава риска от употребата му, а задължение на фармацевтичните компании е да улеснят това решение като предоставят възможно повече информация. Информация, която може да бъде получена само чрез изпитания. Включително и върху хора! Ако е твърде много да очакваме от един журналист разбиране и обективна оценка на процеса на създаване на едно ново лекарство, то поне може да се надяваме на премерен изказ и безпристрастно представяне на такива спорни случаи, тъй като никой няма полза от излишно демонизиране на компании допринесли не малко за качеството на живота в цивилизования свят. Статии от типа “напушено хипи громи световните корпорации” не подхождат на сериозен и независим вестник, какъвто “Сега” обикновено успява да бъде.

// turn the page

hackers_smПреди време се увличах от програмиране. Беше ми нещо като хоби – не прекалено сериозно, но и доста над ниво “Hello world”. После химията ме дръпна и от години (няма да кажа колко) не съм писал нито ред код. Сега разглеждам свои стари сорсове, опитвам да ги разгадая и разбирам защо е трябвало да включвам поне малко коментари в тях. Това което днес ти се струва очевидно, след години може да изглежда неразбираемо и като че ли писано от съвършено различен човек. Мислех да направя скромен принос към издателското увлечение на адаша с някои примерни сорсове на прогамки с химична насоченост, но май първо трябва да добавя коментарите които някога съм пропуснал.

Ето, например, тази рекурсивна функция от програма за изчисляване на молекулни маси по зададена формула (низ) с произволно ниво на влагане на скоби:

float MMass(char *s) {

   static int err= 0;
   static byte i = 0;
          float m= 0.0;
          TSymRec sym;

      while (s[i]) {
         sym = ResolveSym(s, i);
         if (!(strncmp(sym.s, "(", strlen(sym.s)))) {
            ++err;
            m += MMass(s);
         } else if (!(strncmp(sym.s, ")", strlen(sym.s)))) {
                   --err;
                   if (err>=0) return m*sym.n;
                          else return -1.0;
                } else
                  m += massof(sym.s)*sym.n;
      }
      if (err) return -1.0;
          else return m;
}

Доста дивене падна докато разгадая собствените си някогашни мисли. Започвам да се разколебвам дали наистина трябва да предлагам подобни неща с образователна цел … и въобще, не е ли по-добре тази страница от увлеченията ми да си остане затворена?

float MMass(char *s) {

static int err= 0;

static byte i = 0;

float m= 0.0;

TSymRec sym;

while (s[i]) {

sym = ResolveSym(s, i);

if (!(strncmp(sym.s, “(“, strlen(sym.s)))) {

++err;

m += MMass(s);

} else if (!(strncmp(sym.s, “)”, strlen(sym.s)))) {

–err;

if (err>=0) return m*sym.n;

else return -1.0;

} else

m += massof(sym.s)*sym.n;

}

if (err) return -1.0;

else return m;

}